— Господине, повярвайте ми. Нямам никаква причина да лъжа.
Матю се чувстваше ужасно. Погледът му бе прикован в документа. Бе виждал прекалено често подписа на сина си, за да не го познае. Младата жена, която стоеше пред него, приличаше на благородна дама и думите й звучаха искрено. Той замислено се взря в сина си. Възможно ли бе да се е оженил за това невинно момиче и да го е изоставил след това? Преди време той би си отговорил категорично, че никой от синовете му не е способен на подобна низост… но днес? След смъртта на Филип Морган толкова се бе променил! Би могъл да се ожени за това прелестно създание с пъклената цел по този начин да си отмъсти за злото, причинено му от Стефани. Матю не знаеше… Във всеки случай едно бе сигурно — документът изглеждаше законен… а младата жена искрена.
— Бихте ли ни разказала как се запознахте със сина ми и за събитията, които са довели до сватбата, за която говорите? — предложи той.
От учтивия глас на Матю Леони се почувства малко по-уверена и описа подробно фактите. Гласът й трепереше от вълнение.
След разказа й настъпи тишина. Внезапно Морган се намеси.
— Каква сърцераздирателна история! — присмя се той. — Но това са куп лъжи! Никога не съм се женил за това момиче. За Бога! — добави той, като погледна баща си, който очевидно се колебаеше. — Не съм се женил за нея дори пиян! Щях да си спомня!
— Но онова лято ти беше в Ню Орлиънс — подметна Доминик, като съсредоточено разглеждаше върховете на обувките си. И си играл на карти с Гайозо. Самият ти ми разказа. Нали навремето бе срещнал господин на име Сент-Андре?
— Как искаш да помня? — възрази Морган. — Оттогава са минали шест години. С изключение на внезапната смърт на Гайозо, по време на пребиваването ми там не се случи нищо забележително. Настаних се при Джейсън и уреждах всички дела от имението му Бове. Не съм се женил за никого, в името на Бога!
Съвсем ясно бе, че Леони и Морган са разменили местата си. Сега той стоеше на подсъдимата скамейка.
— Нали все пак не й вярвате? — възкликна той.
Но нито баща му, нито брат му отвориха уста, за да му отговарят. Тогава Морган се обърна към Леони.
— А защо се появявате сега? Ако съм се оженил за вас преди шест години, защо чакахте толкова време, за да се представите?
— Защото ние сключихме сделка, господине — отговори Леони. — Обещахме си да не изискваме нищо един от друг и след пет години вие да възстановите зестрата ми. Аз дойдох тук заради нея — не заради вас!
— А, разбирам! — прихна Морган. — Тъкмо се чудех дали в цялата тази история не става дума за пари. И колко ви дължа, красива вещице?
Леони се вцепени. По скулите й избиха червени петна.
— Да не сте посмял да ме наричате така! — заповяда тя. — Дължите ми моята зестра. Прочетете — добави тя и извади от чантичката си смачкан лист. — Ето обещанието, подписано от вашата ръка. В него е уточнено, че точно след пет години вие ще възстановите зестрата ми. Ще се осмелите ли да отречете?
Морган сграбчи документа. Подписът му предизвикателно се смееше най-отдолу.
— Господи! Каква безсрамна малка кучка! — възкликна той. — Бих искал да узная откъде и как Гейлорд ви изнамери толкова навреме… Освен ако не сте изчаквали подходящия момент, за да нанесете удара си.
Думите му засегнаха дълбоко Леони и тя се втурна към него с вдигната ръка. Звукът от плесницата отекна като изстрел. Морган инстинктивно реагира. Сграбчи китката й и изви ръката й, като я принуди тя да се наведе пред него.
— Никога не правете това отново — каза той заплашително, — или ще ви размажа физиономията.
— Морган! — ужасен извика Матю.
Враждебността, която проявяваха и двамата противници, беше толкова непримирима, че Матю се обърка. Той бе спокоен и учтив човек, който живееше с твърдото убеждение, че жените заслужават само внимание. Поведението на сина му надхвърляше всички очаквания.
Възмутеното възклицание на баща му накара Морган да се осъзнае. Той пусна Леони.
— Необходимо ли е да поднеса на тази дама извиненията си, татко? — присмя се той. — Тя ме обвинява в отвратителни злодеяния, отгоре на всичко ми удря шамар, а аз трябва да изтърпя всичко с усмивка. Не, по дяволите! Няма да стане!
До този момент господин Маршъл се бе задоволил с ролята на ням зрител въпреки нанесеното оскърбление. Но сега се намеси и гласът му възмутено звънна.