— Матю, не искам да ви наранявам, но след сцената, с която вашият син ни награди, не може да става и дума той да се ожени за моята кротка Мелинда. Дори ако се окаже, че тази млада жена е интригантка… нещо, в което се съмнявам… Никога в живота си не съм се чувствал толкова унизен… И каквото и да заявите, убеден съм, че за всичко е виновен синът ви. Щастлив съм, че тази вечер попречи дъщеря ми да встъпи в такъв срамен брак. Как можах да се заблудя толкова?
На Матю въобще не се понрави речта му.
— Не мога да изкажа колко съжалявам за този инцидент — сухо заяви той. — Но докато вината на Морган не бъде доказана, ще ви помоля да се въздържате от присъди.
— Много добре — Измърмори господин Маршъл, — но не знам как ще мога да държа главата си вдигната след такъв скандал. Бедната Мелинда! Няма да смее да се покаже пред никой от гостите, без да умре от срам… А да не броя всички провалени приготовления! Господи!
— Ако в това е въпросът, изпратете ми сметката — презрително подхвърли Матю. — Ще поема всички разходи. Нали точно това се опитвате да ми кажете? Убеден съм, че отдавнашното ни приятелство няма да ви попречи още утре да застанете срещу мен.
Господин Маршъл замръзна пред пренебрежителното изражение на Матю. Но после се усети, че човек, притежаващ имение като Боньор и съответното богатство заслужава известно уважение.
— Хайде, хайде — каза той помирително. — Всички сме изнервени. По-добре ще е да продължим този разговор утре, след като си починем.
Матю видя, че Морган е готов да възрази и побърза да се намеси.
— Отлична идея — започна той. — Утрото е по-мъдро от вечерта. Ще позвъните ли на прислугата да докара, каретата?
Леони се изплаши да не я забравят.
— А аз? Какво ще стане с мен? — попита тя. — Трябва ли да изчезна от живота ви, все едно че не съм се появявала?
Морган се приближи към нея и повдигна брадичката й.
— Вие, скъпа моя — каза той с подигравателна усмивка, — ще дойдете с нас в Боньор, естествено. Всички тези въпроси не могат да останат неизяснени, нали?
— Не, разбира се — отговори Леони и го изгледа високомерно.
Все така усмихнат, Морган поде с измамна благосклонност.
— Отлично. В такъв случай ще се качите в моята карета. Убеден съм, че по пътя ще открием много общи теми…
Леони усети как сърцето й бързо заби.
— Не е необходимо… — запъна се тя. — Наех стая в една страноприемница и ще прекарам нощта там.
— В никакъв случай! — възрази Морган с пресилена нежност. — Една дама, която има претенциите, че е моя съпруга, не може да прекарва нощите си в страноприемница.
Леони предпочиташе той да е груб. Учтивият джентълмен, чиито устни произнасяха любезности, докато очите му изразяваха точно обратното, направо си я плашеше. Той стоеше съвсем близо до нея и силата, излъчвана от мускулестото му тяло я ужасяваше. Не, за нищо на света тя нямаше да пътува с него нощем.
— Благодаря, господине, но предпочитам да се съобразявам най-напред със себе си — решително отсече тя. — Ако някой ми помогне да се прибера в страноприемницата, ще му бъда особено благодарна.
— Няма да съм аз! — присмя се Морган. — След шестгодишна раздяла не мога да понеса и секунда без вас!
— Скъпо дете, считам, че Морган е прав — намеси се Матю. — Трябва да останете в Боньор, докато изясним тази история. Това е най-доброто решение на проблема.
Леони се стъписа. Тя нямаше никакво намерение да нахълтва в живота на Слейд, а още по-малко да се настанява в къщата му и да претендира да бъде негова законна съпруга. Усещаше как Матю застава все повече и повече на нейна страна, но вместо това да я радва, я притесняваше. Той не бе човек, който ще позволи снаха му да прибере зестрата си и да изчезне. И ако се убедеше, че тя е действително съпруга на Морган, щеше да настоява да остане в Боньор като пълноправен член на семейството. А това Леони в никакъв случай не желаеше.
Тя не бе искала Морган преди шест години, не го искаше и сега — особено след всичко, което се случи тази вечер. Тя някак инстинктивно усещаше, че дори документът, с който той се бе отказал от съпружеските си права, нямаше да го спре, ако решеше да стане неин истински съпруг, не само по име.
Тя отчаяно търсеше някакъв изход. Морган, който внимателно я наблюдаваше, изтълкува погрешно колебанието й.
— Нещата май не се развиват според очакванията ви… — подигра й се той.
Леони му хвърли убийствен поглед.
— Не, не съвсем — призна тя. — Не бях предвидила, че ще се осмелите да твърдите, че никога не сте ме виждал.