Морган присви очи, но преди да успее да възрази, Леони се обърна към Матнз.
— Господине, не е необходимо да идвам у дома ви. Не съм сама. Освен прислугата, придружават ме и мои близки.
Леони се бе надявала, че ще успее да уреди въпроса за зестрата си и да изтрие Морган Слейд от съзнанието си, без той да разбере за съществуването на Джъстин. Но нищо не се развиваше според плана, който бе начертала. И ето че сега бе принудена да оповести подробности, които не желаеше да споделя с присъстващите.
— Виж ти! — учуди се Матю. — Мислех, че дядо ви е починал и нямате други близки.
— Да — подкрепи го Морган, като я хвана под ръка. Нали твърдяхте, че сте съвсем сама на този свят. Или забравихте някого? Може би любовника си?
Леони почервеня от гняв и рязко освободи ръката си.
— Нямам любовник — сухо заяви тя.
— Кой тогава? — попита тихо Морган.
— Имам сестра от друга майка — призна неохотно тя. — Израснахме заедно. Прислужват ни и две семейства освободени роби, които обаче не искат да ме напуснат.
Лицето на Матю просветна. Той се усмихна при мисълта че тя е придружена от компаньонка и стари слуги. Една авантюристка не пътува с подобно обкръжение.
— Не виждам с какво те биха ни пречили — каза той и погледна часовника си. — Часът е само десет и половина. Ако не губим повече време, след час всички ще сме в Боньор.
— Господине… — заекна Леони, — бих… не искам да идвам в Боньор. Вие още се съмнявате в това, което ви разказах тази вечер. Докато не изясним нещата, предпочитам да не приемам предложението ви.
Матю не можеше да се закълне, че тя казва истината. Но доказателствата бяха налице и той намираше историята й за достоверна, като се надяваше, че може да се намери и някакво логично обяснение.
— Разбирам вашето колебание, детето ми — каза той, — но продължавам да мисля, че е по-добре да дойдете в Боньор. Утре ще продължим разговора.
— Но — възкликна Леони, — вие не разбирате ли…
— Какво не разбира той? — прекъсна я Морган. — Че не сте възнамерявала да задълбавате толкова играта си? И че се интересувате единствено от парите, а не от топлината и сигурността на едно семейство?
— Не!
— Тогава защо се двоумите? Какво точно искате?
— Искам единствено зестрата си. Това, което обещахте да ми върнете… Нищо друго…
— Когато се натрапихте на семейството ми, е много лесно да твърдите подобно нещо. Наистина ли мислите, че един почтен човек като баща ми ще приеме такава сделка? Че ще допусне да ви платя и да ви оставя да си заминете? Ако плановете ви са били такива, направила сте си зле сметката!
— Морган има право, детето ми, въпреки че се изразява по ужасен начин. Не съм сигурен, че вие говорите истината. Но ако вашата история се окаже вярна, аз ще ви докажа, че освен името, нямам много общи неща с вашия съпруг.
Матю произнесе тези сурови думи и те изразяваха отвращение. Той никога не би си помислил, че някой от синовете му може да се отнесе така грубо с жена.
— Трябва да ми позволите да се погрижа за вас, докато всичко се изясни — каза той с уморена усмивка.
— Нали това е моя работа? — попита Морган. — Изглежда всички са убедени, че дамата е моя съпруга. Следователно аз съм човекът, който трябва да се погрижа за нея, нали?
— Щом не си го правил досега — допълни Матю.
Лицето на Морган стана тъмночервено. Той отлично знаеше, че няма вина, но чистата му съвест не беше достатъчна утеха. Като че ли всички бяха полудели. Думите на баща му го стъписаха. Той разбра, че е излишно да спори повече, пусна ръката на Леони и се отдалечи, като вдигна рамене в недоумение.
— Сега, когато и този въпрос е решен — поде отново Матю, — мисля, че трябва да тръгваме. Ще наредя придружителите на Леони да бъдат доведени в Боньор.
Леони мъчително преглътна. Жребият бе хвърлен. Тя не можеше да пази повече в тайна съществуването на Джъстин.
Пое си дълбоко въздух и заяви.
— Господине, не ви казах за още един човек.
— О! И за кого става въпрос? — попита Матю. Леони хвърли бърз поглед към Морган и със стегнато гърло прошепна.
— За нашия син.
Дванадесета глава
Морган подскочи като ухапан от змия.
— Какво?! — кресна той с ококорени очи. — Дете! За Бога, ако съм спал с вас, бих си спомнил! И дяволски добре знам, че не е така! До тази вечер никога не съм ви виждал. Внимавайте, може би убедихте баща ми, че сте моя жена, но няма да ме накарате да призная копелето на някой друг!
— Вземете си думите назад! Той е наш син и вие няма да го отхвърлите. Наричайте ме с всички думи, които ви хрумнат, но не ви разрешавам да стоварвате злобата си върху Джъстин.