Морган усети, че някакъв кошмар започва да се превръща в реалност. Овладя се с усилие.
— Каквото и да е вашето дете — каза той, — от когото и да е, то няма вина. Но едно е сигурно — не е мое!
Леони се изпъна в целия си дребен ръст.
— Ваше е! — твърдо каза тя. — Роди се почти девет месеца след деня на нашата сватба. Той е ваш син.
— Аз явно съм позабравил доста неща — присмя се Морган. — Нашата сватба, първата ни брачна нощ… Всичко! Какво пък толкова! Но как е възможно?
— Защото вие се интересувахте само от зестрата ми, а не от мен.
Матю се чувстваше все по-неловко и шумно прочисти гърлото си. Изглежда двамата противници бяха забравили, че не са сами в стаята, и Матю побърза да спре размяната на отровни думи. Новината за съществуването на Джъстин го изуми. Въпреки че детето допълнително щеше да усложни и без това заплетената история, то можеше да предостави и ключа към загадката. Дете, което носеше характерните за семейство Слейд черти, би било неопровержимото доказателство, което досега липсваше.
Нетърпелив да види детето, Матю заяви.
— Достатъчно говорихме. Хайде да потърсим сина ви и останалите. Ти, Морган, заведи майка си у дома. Леони, Доминик и аз ще отидем до страноприемницата.
Морган усети, че всякакво възражение ще бъде неуместно и с презрително присвити устни излезе от салона. Майка му чакаше в залата.
— Боя се, че сте осъдена да изтърпите присъствието на един презрян престъпник — каза той саркастично. — Да тръгваме, мамо, или може би не съм достоен да ви придружа?
— Стига, синко — сухо отсече Ноел. — Ще ми обясниш ли какво става? Истина ли е? Тази млада особа твоя жена ли е? И дали е майка на детето ти?
Само преди час Морган енергично би отрекъл всичко. Но след като усети недоверието на баща си, той не бе настроен да защитава своята невинност.
— Тя го твърди — отговори той, а в гласа му сякаш се долавяше някаква обреченост. — Има законни документи, които носят моя подпис, и всички обстоятелства говорят, че тя казва истината.
Обратният път към Боньор бе тягостен. Ноел искаше да вярва в невинността на сина си, но неговото враждебно поведение не улесняваше добрите й намерения. Морган бе изградил около себе си стена и на всичките й въпроси отговаряше със сарказъм. Иронията му предизвикваше бясното желание у Ноел да го напляска — така, както правеше преди години, когато беше хлапе.
В това време Матю правеше опити да предразположи Леони. Но тя оставаше все така сдържана и непристъпна. Доминик се държеше учтиво. Той преценяваше фактите и прехвърляше през ума си всичките „за“ и „против“.
Надявам се, че ще свикнете с нашето семейство — говореше Матю, — то е толкова голямо, че в началото може и да се обърквате…
— О, освен Доминик и Морган имате ли други деца? — попита Леони.
— Но да! След Морган е Робърт, после близнаците Александър и Касандър. Те бяха с нас тази вечер, но след вашето пристигане Робърт ги отведе. Ще се запознаете с тях утре. Имам и дъщеря, която е омъжена в Тенеси. Ако се окаже, че вие действително сте съпруга на Морган, вероятно ще я видите със семейството й още преди Коледа.
Когато пристигнаха в страноприемницата, Леони знаеше имената и възрастта на всички членове на семейство Слейд. При други обстоятелства пътуването би й се сторило приятно, но тя бе изтощена физически и психически. Пътят от замъка Сент-Андре до Начес бе дълъг и мъчителен и Леони не бе имала време да възстанови силите си, преди да попадне в тази непредвидена ситуация. Тя отговори искрено на въпросите, които й задаваха Матю и Доминик, но стоеше нащрек. Може би те се държаха приятелски с нея, за да я излъжат по-лесно след това.
Леони се страхуваше от посещението в Боньор, но не можеше да го избегне. Бе ръководила толкова дълго своя живот и този на малкото й обкръжение сама и се опасяваше, че семейство Слейд ще я погълне и задуши. Реши да поеме отново юздите, когато пристигнат в страноприемницата, но секундите минаваха и всяка от тях затвърждаваше убеждението й, че нещата бяха поети от Слейд. За нещастие Леони бе прекалено развълнувана от събитията тази нощ и не можеше да измисли никакъв начин за бягство. „Утре!“ — обеща си тя и прекрачи прага на страноприемницата.
Ивет все още не беше легнала. Матю и Доминик останаха без дъх пред сияйната й красота. Беше толкова очарователна и възпитана, че везните се наклониха в полза на Леони. Бе невъзможно тези две прелестни млади жени да са безскрупулни авантюристки. И ако Матю бе хранил и най-малкото съмнение относно произхода на Джъстин, то при вида на спящото дете, всички съмнения отпаднаха. Матю би познал един Слейд навсякъде. Джъстин бе копие на Морган на тази възраст.