— Добър ден — каза той небрежно. — Надявам се, че сте спали добре въпреки снощния инцидент.
— Ти обаче явно достатъчно си отпочинал — промърмори Матю. Очите му, оградени с тъмни кръгове, свидетелстваха за безсънната нощ, която бе прекарал.
— В действителност не можах да мигна — призна Морган, като постави в чинията си парче бекон и порция бъркани яйца. — Само че сметнах, че една разходка на кон, последвана от гореща баня, прави чудеса и помага на мисълта… Трябва да опитате…
— Радвам се, че можеш да се възстановяваш толкова бързо — сухо каза Матю.
— Признавам, че появата на Леони доста ме изненада — започна Морган. — Но размислих и стигнах до извода, че една съпруга може да ми бъде само от полза. Така или иначе бях на път да се обвържа с Мелинда. Излиза, че не съм противник на бракосъчетанията.
Матю направо изгуби дар слово, а Робърт успя да се възмути.
— Как можеш да се шегуваш с толкова сериозни неща!
— Е, в крайна сметка сватбата не е погребение — възрази Морган.
— Не исках да кажа това…
— Знам какво си искал да кажеш, Боб — прекъсна го Морган.
Матю бе успял да се съвземе. Той се вгледа в лицето на сина си и твърдо попита.
— Значи признаваш, че Леони е казала истината? Признаваш, че тя е твоя съпруга и че твърдението ти, че никога не си я виждал, е лъжа?
— Признавам само, че тя притежава всички документи, които й дават основание да претендира, че има право да носи името на Морган Слейд като негова законна съпруга. След като тя желае да бъде моя жена… аз нямам никакви възражения.
Отговорът изобщо не бе задоволителен. Матю погледна Морган в очите и настоя.
— Леони твоя съпруга ли е? Да или не!
На лицето на Морган се изписа изненада.
— Но аз мислех, че всички са единодушни по този въпрос — вметна очарователно той.
— Стига глупости, Морган! Видях сина ти, видях документите с твоя подпис! Вярвам на Леони, но ми е трудно да Приема твоята вина и отговорност за престъпното ти поведение, довели до това положение. Няма ли да кажеш нещо в своя защита?
Морган играеше с лъжицата си. Отново го завладя изкушението да обяви, че е невинен. Но нямаше смисъл. Щеше да е по-разумно да се придържа към плана си.
— В своя защита мога да кажа само това: наистина я бях забравил… След толкова години считах, че бракът е анулиран. Не знаех за съществуването на детето.
— Какво искаш да кажеш? — бързо попита Матю, като не изпускаше от поглед сина си.
— Доколкото си спомням, старият господин Сент-Андре ме хвана в момент, когато бях готов да направя всичко. И без да си дам сметка, се оказах оженен за това момиче. Чак в деня след церемонията установих докъде е стигнала глупостта ми. Тогава реших, че един дискретен развод ще бъде най-доброто решение. Срещнах се с един адвокат в Ню Орлиънс и му оставих инструкции, за да започне възможно най-рано процедурата около развода. Той трябваше да уведоми официално Леони, веднага след като получи всички законни документи. Явно е прибрал парите, които му оставих, и не е направил нищо…
Докато Морган обясняваше, лицето на Робърт се разведряваше. Когато брат му свърши, той се обърна към баща им.
— Виждате ли! — възкликна той с облекчение. — Знаех си, че Морган не може да бъде толкова виновен, колкото изглеждаше! Казвах ви, че със сигурност има някакво разумно обяснение.
— Наистина — подметна Матю, който не бе толкова склонен да приеме думите на най-големия си син.
Тази история с развода не му харесваше. Още повече, че в гласа на Морган звучаха нотки, които го караха да стои нащрек. Това безизразно излагане на фактите го смущаваше. Но какво още искаше? Морган да продължи да отрича очевидното?
— Ами зестрата? — попита той. — Защо не я върна?
— Ами, виждате ли, пак лошата ми памет — отговори с неудобство Морган. — Пет гадини са дълъг период и просто тази подробност ми е излязла от ума…
— Май доста неща са ти излезли от ума!
Морган не се смути от недоверчивия тон на баща си и неумолимо отговори.
— Знам. Много е неприятно, но сега, когато вече имам съпруга, всичко ще тръгне добре. Жените имат дарбата да ни припомнят това, което ние сме склонни да забравим, нали?
Матю отново внимателно се вгледа в Морган.
— А снощи? Защо твърдеше, че никога не си виждал Леони? И че въобще не знаеш за брака ви?
— Ами… обърках се — призна Морган. — И честно казано, бях забравил всичко, което се случи в Ню Орлиънс. Бях убеден, че разводът е свършена работа, че съм свободен. Чак тази нощ, след като дълго си блъсках главата, разбрах коя е Леони.
— Е, сега вече знаеш. И какво точно смяташ да правиш? — осведоми се Матю.