Ако положението не бе толкова сериозно, Морган би се забавлявал ужасно. Беше очевидно, че баща му не вярва и на думичка от обясненията му. Морган заяви, като в очите му проблесна ирония.
— Мислех си, че може би ще се установим в Малкия Боньор — аз и Леони…
Матю отпи от кафето и дълго изучава с поглед сина си. Не можеше да се освободи от неприятното чувство, че нещо в тази история понамирисваше.
— Ако по този начин искаш моето мнение, аз нямам никакви възражения — каза той най-накрая. — Но не вярвам, че Леони ще приеме.
— След като тя е моя съпруга, не мисля, че има особен избор, нали? — с ангелска усмивка отговори Морган.
Четиринадесета глава
Въоръжен с изтръгнатото от баща си съгласие, Морган остави Матю и Робърт да размишляват и незабавно се зае с приготовленията в Малкия Боньор.
За щастие Матю бе наредил къщата да бъде проветрявана и почиствана. Така че бе в отлично състояние. Трябваше само да се занесат някои допълнителни неща за домакинството — спално бельо, кухненски съдове и прибори и продукти — и щеше да бъде готова да посрещне обитателите си.
Личфилд вече опаковаше дрехите на господаря си.
Морган отиде да види прислугата на Леони. Ейбръхам, Мами и останалите се бяха заели с подреждането на багажа си в двете тухлени къщички, определени за тях.
Мами бе уточнила, че те са на служба при Леони, но са свободни негри. Но Морган умееше да бъде убедителен, когато пожелаеше, и Мами не се колеба дълго, преди да приеме да работи при новия господар. Другите последваха примера й. Разбира се Малкия Боньор не можеше да се сравнява със замъка Сент-Андре, но щяха да свикнат лека-полека.
Тази сутрин в Малкия Боньор цареше трескаво оживление, но Морган бе организирал добре работата. С дузината прислужници, които изпълняваха заповедите му, Малкия Боньор бързо се превръщаше в обитаема къща. В конюшните имаше коне, сред които и Тампет. Мами вилнееше из кухнята с помощта на две момичета. Черни дечица играеха пред редицата тухлени къщички. Малкия Боньор бръмчеше като кошер, а останалите прислужници на Морган бързаха да подреждат докарваните от имението вещи.
Когато се събуди, Леони с ужас научи, че новата й къща е готова и само очаква пристигането й. Естествено с Джъстин и Ивет. Джъстин обяви радостно новината.
— Мамо! Мамо! Събудете се. Отиваме да живеем в нова къща… С татко!
Сутринта Ивет бе успяла да го задържи в стаята си известно време, но Джъстин бе буйно момче и умираше от желание да проучи всичко наоколо. В началото той се задоволи само да разглежда през прозореца и да изследва многобройните входове и изходи, но това бързо му омръзна. Ивет вече се чудеше как да го забавлява, когато дойде поканата Джъстин да посети баба си и дядо си.
Ивет изпадна в паника. Понечи да се втурне в спалнята на Леони, за да я събуди, но след миг се овладя. Събра цялата си смелост, хвана Джъстин за ръка и последва слугата в малкия салон.
Срещата не се оказа толкова страшна, колкото си бе представяла. Матю и Ноел бяха сами в стаята. С Ивет се държаха любезно и учтиво, но цялото им внимание бе приковано в детето.
Джъстин, както всички деца, бе очарован, че е център на внимание. Баба му предложи да си вземе захаросани плодове, а дядо му го подхвърляше във въздуха. Определено бе много хубаво да си имаш баба и дядо.
От Матю разбраха, че ще се настанят в Малкия Боньор. Докато Ивет се безпокоеше как ще реагира на това Леони, Джъстин бе на седмото небе от възторг.
— Ще живеем с татко! — извика той. — И ще си имаме наша къща. И татко ще ми купи йони.
Матю отговори през смях.
— Това е нещо, което може да се уреди.
Сега, когато разглеждаше отново детето, последните му съмнения отлетяха. Той не вярваше изцяло на историята; която Морган бе разказал, но предпочиташе да мисли, че синът му е съгрешил от безразсъдство. Бе постъпил наистина непочтено, но все пак не бе нищожество, което съблазнява някое невинно младо момиче и го зарязва след това с дете на ръце.
Докато Ноел прие всичко за чиста монета. Да, Морган се бе държал зле, но той се бе опитал да поправи нещата. И не бе негова вината, ако адвокатът не е изпълнил указанията му. А нали и така бе по-добре? Ако представителят на закона бе свършил работата си, те нямаше да знаят за съществуването на Джъстин. Освен това, като се замислеше, Ноел намираше, че Леони е по-симпатична от Мелинда.
В крайна сметка всички изглеждаха доволни от обрата, който взеха събитията, дори ако някои продължаваха да се съмняват. Доминик например не вярваше изобщо на обясненията на брат си, но запази мнението си за себе си. А господин Маршъл пристигна в десет часа, за да се опита да възстанови разходите си и си тръгна вбесен, след като научи, че Морган е имал моментна загуба на паметта.