Яростта на господин Маршъл скоро бе забравена в суматохата около преместването и приготовленията в Малкия Боньор. Джъстин несъмнено бе най-развълнуван от всички. Той дърпаше нетърпеливо Ивет за ръката.
— По-бързо! Трябва да предупредим мама. Тя ще бъде толкова доволна…
Разбира се това предположение беше твърде далеч от истината. Леони не успя да схване веднага целия смисъл на пороя от думи, излязъл от устата на развълнувания й син. Тя току-що се бе събудила и започваше да се пита какво й готви днешният ден, когато Джъстин влетя в стаята като хала и се метна върху леглото.
Щастието, което изпитваше, когато държеше Джъстин в прегръдките си, накара Леони да забрави всичко останало. Детето стремглаво се хвърли върху нея и започна сутрешната битка с възглавници. Това бе техен всекидневен ритуал. Меднорусата разбъркана грива на Леони се пилееше по раменете й, зелените й очи блестяха от възбуда. Бе облякла старата памучна нощница, която се крепеше единствено на две презрамки и очертаваше ясно всички извивки на тялото й — безсрамно щръкналите гърди, тънкия кръст, стегнатия ханш. Леони седна на петите си и ловко избягна една възглавница, която Джъстин хвърли към главата й.
— Какво отношение към майка! — пошегува се тя. — Ще ти кажа аз… Ще те затворя в мазето, за да те накажа, но преди това ще те схрускам…
Джъстин скочи върху нея и увисна на врата й.
— О, мамо, обожавам ви! — възкликна той невъздържано.
— И аз те обичам — каза тя и го залюля в прегръдката си.
— А дали татко ще ни обича? И двамата? — попита детето, като в гласа му се прокрадваше тревога.
Леони се поколеба, като се чудеше какво да му отговори. Морган, който от известно време наблюдаваше от прага на вратата играта им, заяви вместо нея.
— Не виждам какво може да ми попречи.
Леони се стъписа. Цялата й радост се изпари. Морган стоеше облегнат на прага на вратата със скръстени на гърдите ръце. Той веднага забеляза промяната в настроението й. За миг прелестното създание, което толкова безгрижно играеше с детето си, се превърна в една изключително враждебна млада жена. Морган бе дошъл с намерението да съобщи на жена си, че тяхната нова къща ги очаква. Но гледката на играещата със сина си Леони го прикова на място. Той с болка си спомни, че Стефани не обичаше Филип да идва в стаята й и да я безпокои. Морган ги съзерцаваше с известна завист. Нещо се пробуди в дъното на душата му — някакво чувство, което той считаше, че е неспособен да изпита отново. И ако бе осъзнал зараждането му, той щеше да се бори с всички сили и да се въоръжи старателно против подобен вид слабост.
Джъстин широко отвори учудените си очи.
— Вие ли сте моят татко? — попита той и затаи дъх в очакване.
Ужасеният поглед на Леони и неговото собствено нежелание да наскърби момчето продиктуваха на Морган отговора.
— Така изглежда. Искаш ли да бъдеш мой син?
Джъстин не можеше да си даде сметка за напрежението, което искреше между двамата възрастни. Той наклони главата си настрани и рече предпазливо.
— Да, ако ми хареса.
Морган се усмихна и закачливо разроши непокорните коси на детето.
— Ами тогава ще опитаме ли?
Джъстин не бе срамежлив и тъй като не бе възпитан в недоверие към непознати, прие без да се колебае.
— О, да — каза той. — Никога не съм имал татко.
Каквото и да мислеше Морган за личността на майката, той не можа да устои на обаянието на Джъстин. Бе загубил Филип и въпреки че си бе наложил да потиска всякакви чувства, той не успя да прогони умилението, което изпита при вида на палавото малко момче с черни коси. Почти на възрастта на Филип.
Джъстин хареса този едър джентълмен и без да забелязва рязката студенина на майка си, чистосърдечно предложи.
— Искате ли да поиграете с нас? Ние тъкмо се сражавахме. Само че вашите възглавници са добре натъпкани, не като тези у дома.
Леони незабавно реагира.
— Не! — намеси се тя. — Татко ти има работа, а аз трябва да се облека.
Морган спокойно седна на леглото.
— Съвсем не! — възрази иронично той. — Ще бъда много щастлив, ако участвам във вашите забавления.
Леони прехапа устни.
— Не тази сутрин сухо каза тя.
Тя се надяваше, че нейният противен съпруг ще излезе от стаята и тя ще може да направи сутрешния си тоалет. Никога не бе обръщала особено внимание на тялото си, но погледът на Морган, който безсрамно я събличаше — а тя не беше кой знае колко облечена — ужасно я притесняваше.