Морган се наслаждаваше на смущението й, знаеше обаче, че присъствието на детето ще я принуди да го търпи. Той използва това предимство и се изтегна на леглото с ръце на тила.
— О, скъпа, протестирам! Защо ни отказвате това удоволствие — и на Джъстин, и на мен?
Леони изпита бясно желание да го удуши с възглавницата. Но Джъстин, който нямаше задръжките й, взе друга възглавница и я метна върху главата на Морган, който му я върна. Двамата се смееха. Разрази се шумна битка, но Джъстин не забеляза, че майка му се въздържа от участие в нея. Докато отбиваше нападенията на детето, Морган усети, че Леони се опитва всячески да избегне допир до него.
Очите му светнаха и той се приближи до Леони. Преди тя да успее да отгатне намерението му, той я хвана през кръста и я притисна към себе си. Надвеси се над нея и впи устни в нейните. Внезапно по тялото му пробяга вълна сладострастие.
Леони бе прекалено стъписана, за да реагира веднага. Преди да успее да се възпротиви, тя установи не само че тази целувка й е приятна, но усети и отклика на собственото си тяло. Ужасена, тя отблъсна Морган с всички сили.
Той веднага я освободи от прегръдката си. Леони се сви като уплашено животно. Гръдта й бурно се повдигаше, тя се задъхваше и едва произнесе.
— Нямате право!
— Защо не? — попита безочливо Морган. — Нали сте ми жена?
Отговорът на Леони бе заглушен от смеха на Джъстин, който се втурна към Морган, като крещеше.
— Хванах ви, татко! Победих!
Морган пренесе вниманието си към Джъстин.
— Виждам, юначе. Каква премия искаш?
Джъстин сбърчи чело.
Какво е това премия?
— Премията е награда за победителя. След като спечели, можеш да поискаш от мен всичко, което си пожелаеш.
Джъстин известно време замислено го гледаше, после нерешително каза.
— Пони?…
Морган се усмихна.
— Може да се уреди.
— Черно като гръмотевица?
— Гръмотевицата е звук, а не цвят.
— Но звукът е много черен.
Морган избухна в смях.
— Да, прав си, звукът е много черен…
— Веднага ли ще отидем при него?
— Не, не веднага. Първо трябва да се настаним в новата ни къща. Аз, ти и майка ти.
— Какво?! — задави се Леони.
— Ами да, нашата къща. Нали не сте си представяла, че ще живеем при родителите ми.
— Но това е някакво недоразумение. Ние нямаме намерение да оставаме тук. Дойдох единствено заради зестрата си. Договорихме се да не се намесваме в личния си живот…
— Но вие се намесихте в моя — прекъсна я Морган.
Леони се изчерви, забележката беше основателна, но преди да успее да каже нещо, Ивет влезе, за да потърси Джъстин. Когато видя мъжа, седнал на ръба на леглото с Джъстин на коленете си, тя смутено спря. Морган я погледна с любопитство.
На никой, дори на Доминик, не му мина през ума да предупреди Морган за сияйната красота на Ивет и той остана за миг зашеметен пред съвършенството на лицето й.
— Вси светии! — възкликна. — Коя сте вие?
Леони усети как сърцето й се свива. Тя никога не бе завиждала на Ивет за красотата й, но очевидното възхищение на Морган събуди у нея някакво чувство, което силно приличаше на завист. А мисълта, че нейният съпруг може да бъде привлечен от сестра й, изобщо не й се понрави.
— Това е моята компаньонка — Ивет Фурние.
— А, да, компаньонката — промърмори неопределено Морган.
Ако Леони бе съумяла да си придаде вид на млада жена в бедствено положение, Морган не бе очаквал да открие в нейната компаньонка неоспоримите признаци на изтънчеността. Това го смути. Той започваше да разбира защо баща му и Доминик се бяха заблудили от лъжите на Леони. „Тя не прави и една грешна стъпка!“ — помисли си той с раздразнение.
Джъстин, който бе все още в прегръдките му, усети незабележимата промяна, която се извършване в настроението на Морган. Той подръпна реверите на сакото му, за да привлече неговото внимание.
— Не ви ли харесва леля Ивет? — попита той. — Тя е много мила. След мама обичам най-много нея.
Морган веднага се овладя.
— Не виждам защо да не я харесвам, особено ако ти смяташ, че е толкова мила.
Джъстин скочи на земята и хвана Ивет за ръка. Затегли я към Морган.
— Елате да се запознаете с моя татко, лельо Ивет. Той ще ми подари пони.
Ивет се приближи малко смутена.
— Приятно ми е да се запознаем, господине — промълви тя.
Морган учтиво се поклони. Тя бе наистина прелестна, но той въпреки това предпочиташе малката зеленоока пантера.
— Е, добре, изглежда че ще съм в приятна компания. След всичките тези години ергенски живот това със сигурност ще е забавно.
Той откри със задоволство, че Леони стиска юмруци.
— Съжалявам, че трябва да ви оставя — започна той, — но ще бъда истински щастлив, чак когато ви видя в Малкия Боньор. До скоро.