Устните на Морган дори за миг не се отделиха от нейните. Целувките му бяха толкова пламенни, че Леони изпадна в приятен водовъртеж. Блажена премала заливаше тялото й и вместо да го удари, тя изпитваше непреодолимо желание да зарови пръстите си в черните коси, да поеме лицето му между дланите си… Почти несъзнателно Леони открехна устни и отговори на целувките му.
Изминаха няколко мига, преди Морган да осъзнае, че жребецът е спрял по собствена инициатива. Вдигна глава и изненадано се огледа. Цялото му същество бе погълнато до такава степен от горещото тяло в ръцете му, че светът като че ли не съществуваше.
Гледката, която се разкри пред очите му, предизвика усмивката на Морган. Той се спусна от гърба на коня, без да отхлабва прегръдката си.
— Горичката на мадам очаква своята господарка — дрезгаво прошепна гой.
Погледът на Леони бе премрежен, като че ли се пробуждаше от някакъв сън. Пред очите й проблясваха кристалните води на реката, които подскачаха от камък на камък до малък водопад, но бе прекалено обсебена в собствените си преживявания, за да обръща внимание на природата. Осъзнаваше единствено, че се намира на полянка, оградена с дървета. А водопадът и рекичката я преобразяваха в райска градина.
Морган отново я стисна в прегръдките си и потърси устните й. Леони напълно забрави реалния свят. Нейният съпруг я прегръщаше — съпругът, който тя мислеше, че презира. И въпреки това в дъното на сърцето й нещо отчаяно се бореше да излезе на повърхността. Не бе омраза. Нещо много по-силно и по-трайно…
Морган вдигна Леони на ръце и я постави нежно до ствола на огромен явор, чиито клони образуваха естествен чадър над тях. Легна до нея и покри с целувки, копринената й кожа.
Роклята бе ненадеждна преграда. Морган припряно разголи раменете й и откри съвършенството на гърдите й. Пръстите му докоснаха розовите зърна, които отговориха на милувката му. Тогава той не можа да сдържи страстта си, надвеси се над нея и устните му поеха изкусителното розово връхче.
Всички сетива на Леони бяха разтърсени, тя се изви несъзнателно назад, все едно се предлагаше. Като че ли сънуваше, пренесена в света на чувствата, където Морган я бе отвлякъл.
Светът не съществуваше за Морган — само това прекрасно тяло, което толкова чувствено отговаряше на допира му. Той бързо свали ризата си и притисна голата си гръд към нейната. Леони изстена тихичко, търсейки ласките му, вдишвайки несъзнателно насладата, която той можеше да й достави. Цялата чувственост, която тлееше в страстната й природа и в тялото й, се събуждаше невъзвратимо и замъгляваше съзнанието й в трескаво опиянение.
Поведението на Леони надхвърляше всички очаквания на Морган. Тласкан от повелята на собствените си усещания, той свали дрехите й, освободи се от своите и голите им тела се долепиха.
— Няма значение коя си, какво можеш да ми причиниш — прошепна той, — желая те…
Думите му нямаха никакъв смисъл за Леони. Тя бе зашеметена от изригването на своята чувственост. В момента единствено значение имаха властните инстинкти на тялото й. Леони зарови пръстите си в гъстите черни коси на Морган, приближи лицето си до неговото и протегна устните си, жадна да вкуси отново пламенността на целувките му.
Морган не я разочарова. Ръката му бавно се спускаше от гърдите към корема й, към златистия триъгълник, който скриваше най-съкровената частица от нейното същество.
Леони се вцепени. Заля я блажена вълна, смесена с див ужас. Последния път, когато един мъж си бе позволил тези волности, тя бе изпитала остра болка. Изстена от страх и направи усилие да се освободи. Но Морган не възнамеряваше да спре дотук. Бе прекалено възбуден, за да се откаже. Помисли си само, че е прибързал и прошепна приглушено.
— Не се страхувай, Леони. Няма да ти причиня болка.
Несъзнателно Морган избра точните думи, които разпръснаха страха и. А и Леони бе пленница в прегръдката му и не бе възможно да се изтръгне оттам. Тя се отпусна.
Ласките му я изпълваха с някакво сладострастно очакване. Леони не усети как извиква, но това не бе достатъчно. Тя искаше все повече и несъзнателно ханшът й започна да се извива в някакъв вид танц, древен като света.
Морган умишлено се сдържаше, като се бореше срещу изкушението да я покори, да потъне в копринената пещ, която го очакваше. Това бе изтънчено мъчение, но все пак той отлагаше преднамерено сливането, за което копнееха телата и на двамата. Искаше тя да изживее най-напред блаженството, което ръцете му можеха да й дарят.