Морган се смайваше как за по-малко от седмица Леони и нейният син се бяха настанили толкова естествено в живота му. С усилие си повтаряше, че под тези прелестни маски, предназначени да мамят хората, се води безпощаден дуел… и че те са заклети врагове.
Морган наум изброи всичките й злодеяния… Тя претендираше, че е негова жена, а той отлично знаеше, че това не е вярно. Тя изискваше възстановяването на една зестра, която той никога не бе получавал. Тя го товареше с едно дете, което не бе негово. „В действителност списъкът е внушителен“ — каза си той. Леони и Ивет напуснаха и оставиха мъжете да запалят пура и да си налеят коняк.
Тримата братя не се задържаха дълго на масата и скоро се присъединиха към двете млади жени в салона.
Мисълта, че някой друг е притежавал това младо, страстно тяло, бе истинско мъчение за Морган. Той се опита да я прогони, но въпреки усилията му от само себе си възникна въпросът — дали този друг не е основният инициатор на цялата постановка. Това разбира се бе мъж. Той бе съставил плана, направил фалшификациите, осъществил всички необходими проучвания, докато се убеди, че няма никакъв пропуск в инсценировката. Може би дядо й не бе мъртъв и самият той бе скроил заговора срещу Морган?
„Впрочем всички са съучастници — реши той. Всеизвестно е, че старите семейни слуги са до смърт предани. Ако те наистина са такива и се придържат към думите си, не е възможно да се опровергаят твърденията им.“
Морган бе почти сигурен, че е напипал истината. Леони никога не беше крила, че единственото й желание е да си получи зестрата. При такъв противен план много глупаци биха решили, че най-простото е да платят и да се отърват от момичето. Леони и нейният съучастник щяха да напълнят джобовете си и да се впуснат в издирването на следващата жертва.
Ами да, ясно като бял ден. Детето, прислугата и дори прелестната Ивет — всички бяха изпълнители в този план. Те се държаха толкова естествено, че на практика бе невъзможно да не им повярваш.
Несъмнено стратегията им е успявала в миналото… Но този път те нямаше да бъдат победителите… Не, не и този път!
Но Морган трябваше да се въоръжи с търпение, докато пристигне отговорът на Джейсън. Нямаше смисъл да разпитва прислугата. А тази малка уличница Леони бе прекалено ловка, за да направи и най-малката погрешна стъпка.
Тази нощ Морган дълго не успя да заспи. В един момент се бе изкушил да посети Леони в спалнята й, за да вкуси отново удоволствието от тялото й, но побърза да прогони тези мисли. Като че бе по-склонен да я удуши, отколкото да я люби.
Когато Леони проумя, че той няма да дойде при нея, в душата й забушуваха противоречиви чувства. От една страна, изпитваше облекчение, че няма да бъде изложена на опасността да се оплете в мрежата на техните отношения. Но, от друга, спомняше си пламенните целувки на Морган и усещаше призива на сетивата си.
Леони решително се съсредоточи върху въпроса за зестрата си и успя да прогони виденията. Заспа, докато обмисляше какъв разговор ще проведе с Морган сутринта. Може би тя умееше да заповядва на съзнанието си, но върху подсъзнанието си нямаше никаква власт. В съня си тя отново се озова на полянката с Морган. Събуди се със спомена за устните му, покрили нейните, и за ръцете му, които я притискаха към тялото му.
На сутринта Леони облече жълтата ленена рокля и реши да поговори с Морган възможно най-рано. Историята с нейните пари трябваше незабавно да се уреди. А и по всяка вероятност неговата реакция щеше да й помогне да изясни някои подозрителни несъответствия. Може би Леони бе достатъчно глупава, за да повярва, че е влюбена в Морган. Но се объркваше, защото усещаше, че под образа на прекрасен любовник и очарователен баща се крие съвсем друг човек.
Тя си спомняше понякога за недоверието, което бе изпитала към него в Ню Орлиънс и споменът бе прекалено настойчив, за да го пренебрегне.
Докато слизаше по стълбите, Леони проумя иронията на съдбата. Те се бяха споразумели да живеят разделени, а тя бе под неговия покрив в качеството на законна съпруга. Синът им не бе плод на техния съюз, но съпругът и го бе приел безпрекословно.
Начинът, по който Морган щеше да реши въпроса за зестрата, щеше да й подскаже какъв е в действителност този загадъчен мъж. Ако възстановеше парите според уговорката им, това щеше да бъде доказателство за неговата почтеност. В противен случай… е, добре, тя щеше да е наясно: той е точно такъв, за какъвто го бе сметнала от самото начало — негодник!