Седемнадесета глава
Матю бе помолил Морган да провери счетоводните книги и той тъкмо ги преглеждаше, когато Леони почука на вратата на кабинета.
Тя спря на прага, като се двоумеше дали да пристъпи в това считано за „царство“ на мъжете място. Дълго се гледаха, без някой от тях да промълви и дума. Въпреки че бе сама с този мъж, съумял да събуди чувствеността й, Леони се срамуваше много и забрави всички реплики, които бе подготвила. Изведнъж изпита съжаление. Не трябваше да го безпокои в кабинета му. Щеше да е по-разумно, ако бе започнала разговора в присъствието на трети човек или поне не в стая, която безусловно беше негова лична територия. Стори й се, че той е променен. Погледът му бе студен и горчива бръчка прорязваше челото му. Леони бе сигурна, че не и е забелязала снощи. Тя изведнъж се изчерви. Не, вчера на полянката лицето му определено не бе толкова сурово и неприветливо.
Морган забеляза изчервяването й и присви очи. Затвори с трясък счетоводния тефтер и остро попита.
— Да поговорите с мен ли искате?
— Да, господине — отговори тя несигурно. — Искам да уредим някои въпроси.
„Господи — помисли си тя, — държа се като пансионерка!“
— Не можем да продължаваме по този начин — добави тя по-твърдо.
Морган невъзмутимо изчакваше, като несъзнателно се възхити на прелестта й. Жълтата ленена рокля подчертаваше златистия тен на кожата й и червеникавото злато на косите й. Зелените очи, изпъстрени със златисти точици, гледаха умолително, но решително.
Появяването на Леони в личните му покои го смути, но след като изненадата премина, мислите, които бяха прогонили съня му, отново завладяха съзнанието му. Той изпитваше бясно желание да я разобличи заедно с виновника за цялата бъркотия. Под маската на непроницаемост той кипеше — беше бесен и срещу нея, и срещу себе си. Упрекваше се, че се е поддал на нагона и най-вече, че за втори път е омагьосан от чара на едно порочно създание. Тази мисъл му подейства като шепа сол върху открита рана.
Вчера той бе проявил достатъчно непредпазливост и не бе видял капана, който му бе заложила. Днес подушваше клопката и цяла сутрин се проклинаше, че е оставил тялото си да вземе връх над разума му. Печалният опит със Стефани почти се бе изличил от паметта му. Но сега бе нащрек и изобщо нямаше намерение да забравя, че тази вещица се стреми единствено към парите му.
Как щеше да поправи злото, което сам си бе причинил, признавайки я за своя жена? Той още не знаеше, но бе убеден, че ще намери някакъв начин рано или късно. През това време трябваше да се задоволи с радостта от мисълта, че с умишленото си попадане в мрежата на своите противници, е объркал плановете им.
Фактът, че Леони го преследва упорито и в кабинета му, го изпълни със странно чувство на удовлетворение. Встъплението й доказваше подозрението, че тя най-после щеше да говори откровено. И Морган едновременно се разкъсваше между желанието да си изясни положението и дразнещото усещане, че още не е готов да я зачертае от съществуването си.
Той безсрамно я съблече с поглед. Не, още не. Тя му дължеше нещо за всички беди, които му причини, и той смяташе да я накара да си плати, преди да се отърве от нея. Дори ако цялата история му излезеше скъпо, той държеше да получи нещо срещу парите си.
— Страхувам се, че не разбирам — каза той най-накрая. — Лично аз мисля, че нещата вървят прекрасно, особено като се сетя за вчера следобед.
Леони стана тъмночервена.
— Не дойдох да обсъждаме случилото се вчера — възрази тя. — Това бе грешка, давам си сметка. Грешка, която повече няма да се повтори. Гарантирам ви, господине.
— Но нали съм ваш съпруг, скъпа? — попита Морган нежно, но интонацията му съвсем не подхождаше на заплахата в очите му. — Все пак нали нямате намерение да ме лишите от съпружеските ми права?
Леони направи опит да сдържи гнева си. Тя прояви достатъчно глупост, въобразявайки си, че е влюбена в него. В действителност той бе толкова противен, както и в деня на сватбата им.
— Ето какво точно оправдава постъпката ми, господине — отговори тя, като гласът й трепереше от яд. — Никога не съм смятала да оставам тук като ваша законна съпруга. Дойдох в Начес единствено за да получа парите, които ми дължите… и за нищо друго!
— А, да, парите… разбира се — измърмори Морган. — Питах се кога ще се осмелите да подхванете тази тема.
Леони почувства как кръвта се оттегля от лицето й. Направи огромно усилие, за да се овладее, и отговори беззвучно.
— Ако считате, че злоупотребявам с вашето гостоприемство, повярвайте ми, че съжалявам. Но ще си позволя да ви припомня, че повдигнах този въпрос още с пристигането си в Начес.