— Брат ми пристига точно навреме! — подигра се той. — Още пет минути и би прекъснал много по-сериозно занимание!
Леони бе поруменяла от неудобство. Тя извърна очи и произнесе с накъсан глас.
— Това не променя нищо, господине. В момента не можем да поговорим, но трябва да уредим този въпрос възможно най-скоро.
— Не смятам, че нашето положение може да се уреди просто с един разговор — възрази Морган. — Затова приемете да останете моя съпруга още няколко седмици, скъпа!
Леони отвори уста, за да му възрази, но Доминик влезе и тя замълча. Изгледа с убийствен поглед Морган, бързо се отправи към вратата и изчезна.
Доминик замислено проследи излизането й, после се обърна към брат си.
— Доста време ти бе необходимо, преди да ме поканиш да вляза — отбеляза той. — Появата ми май не бе уместна?
— Я си затваряй устата! Не съм в настроение да откликна на хумора ти!
— Извинявай. Ще дойда пак, когато твое величество е по-благосклонно настроен.
Морган се засмя.
— Признавам, че настроението ми е отвратително — заяви той, — но ти нямаш нищо общо с това. Сбърках, като си го изкарах на теб. Съжалявам!
— Е, няма значение. Но ако моментът не е подходящ, мога да дойда по-късно.
— Съвсем не. Виж, ако беше дошъл пет минути по-късно, с удоволствие щях да те удуша!
— Чак да ме удушиш?
— Да! И така, какво мога да направя за теб?
— Нищо… или по-точно… Исках да поговоря с теб… по повод твоята сватба…
Морган вдигна едната си вежда.
— Я виж!
Доминик не издържа на въпросителния поглед на брат си и се загледа през остъклената врата, която водеше към вътрешния двор.
— Тези дни много разсъждавах — започна той. — Премислих всичко, което знам за теб и две неща ми избодоха очите…
Той спря, за да потърси думи. Морган го подкани да продължи.
— И какво ти избоде очите?
— Никога не съм чул от устата ти и най-дребната лъжа, нито дори полуистина. Тогава реших, че може би не си излъгал и вечерта на годежа ти, но от няколко дни със сигурност лъжеш… Не ме питай откъде знам, нито защо мисля сега, че не си се женил за Леони. Имам предчувствие, че подготвяш нещо, за да печелиш време или си имаш някаква друга причина.
— Е добре, Доминик, разкрит съм! — подметна Морган, като се преструваше на възхитен.
— Не хитрувай пред мен — изръмжа Доминик. — В началото успя да ме заблудиш. Но събитията се развиваха с такава бързина! След като изненадата премина обаче, прецених отново събитията и съм готов да се закълна в живота си, че преди онази вечер ти никога не си виждал Леони.
— И какво?
— Ами, дявол да го вземе, искам да ми простиш, че не ти повярвах! Държа също така да ти кажа, че каквато и игра да си започнал, аз съм на твоя страна. Един приятел винаги може да ти бъде от полза.
Морган дълго го гледа.
— Прав си — каза той най-накрая. — Един приятел може да бъде от полза. Бог знае, че ми е трудно да се преструвам на щастлив. Давам ти честната си дума, че никога не съм виждал Леони Сент-Андре преди Гейлорд Истън да я доведе. Разбира се никога не съм се женил за нея, нито пък съм баща на Джъстин.
— Но все някой трябва да е.
— Естествено.
— О, мисля, че започвам да добивам някаква представа за случилото се…
— А, да, ти имаш по-пъргав ум от мен. Аз чак тази нощ се сетих, че липсва късче от мозайката — бащата на Джъстин.
Доминик поклати глава. Морган сподели с него подозренията си и брат му сметна, че изводите му са достоверни. Двамата отхвърлиха вероятността Леони сама да е съчинила плана. Не, те бяха убедени, че в дъното на цялата история стои мъж. Може би Клод Сент-Андре бе все още жив, но този дяволски план по-скоро разкриваше почерка на някой по-млад мъж — любовник или сводник. Във всеки случай това бе страшно ловък тип, който бе измайсторил фалшивите документи и бе избрал за жертва Морган.
— Ако го открием, ще разбудим цялата загадка — каза Морган.
— Ивет и слугите една и съща история ли разказват? — попита Доминик.
— До един. Задавах въпроси на всички. Приложих всякакви хитрости, за да ги хвана в явно противоречие, без да събуждам подозренията им, но напразно. Реших, че са по-хитри от мен…
— Не разбирам защо я призна за своя жена, след като през цялото време си знаел, че не е?
Морган вдигна ръце към небето.
— Какво, за Бога, можех да направя? Леони размаха тези документи, на които се мъдри моят подпис и всички й повярваха. Отгоре на всичко родителите ми заявиха, че Джъстин ми е одрал кожата. Впрочем, ако си направиш труда и разгледаш добре малката ми женичка, ще разбереш без усилия защо не ми е чак толкова неприятно да се възползвам от съпружеските си права!