— Тази мисъл ми мина през главата! Признавам, че е дяволски съблазнителна. А сега какво ще нравим, за да се измъкнеш от тая каша?
— За момента нямам представа — призна Морган. — Писах на Джейсън. Надявам се, че той все ще открие някаква следа, която ще ми позволи да я разоблича. Имам чувството, че истината, каквато и да е тя, е скрита в Ню Орлиънс. Никога в живота си не съм бил пообъркан! Знам, че тя лъже. А като потвърдих историята й, попаднах в капан, по-лош и от този, който тя ми бе поставила. Единствената ми надежда е да открия този мъж — ако изобщо съществува, защото понякога си задавам и този въпрос — и да изтръгна от него истината.
— Ами ако това е Гейлорд Истън? — предположи Доминик.
— И за това съм мислил. Дом, но… Въпреки всичко е възможно. Гейлорд я доведе на бала и ако някой има причини да желае опропастяването ми, това е точно той.
— Но разбира се, че е той! — ентусиазирано заяви Доминик, чиито сиви очи блестяха от възбуда. — Може би Леони е негова любовница от години. Всички знаят, че той има нужда от пари. Сигурно я е крил някъде с детето. Защо той да не е мъжът, който стои зад тази история?
— Защото едва ли притежава толкова мозък, за да организира всичко. Но един разговор с въпросния млад човек май може да бъде полезен. Ти как мислиш?
— По дяволите, разбира се!
За нещастие, когато Морган посети семейство Истън, научи, че Гейлорд е заминал за Батон Руж и ще отсъства няколко месеца. А истината бе, че родителите му бяха побеснели от ролята на сина им на бала в дома на семейство Маршъл и му бяха заповядали да изчезне от околностите на Начес.
— Какво ще правим тогава? — попита Доминик.
— Ти ще останеш тук и ще внимаваш моята скъпа женичка да не изчезне ненадейно. А през това време аз ще отскоча до Батон Руж.
ТРЕТА ЧАСТ
ШЕПОТИ ВЪВ ВЯТЪРА
Осемнадесета глава
Доминик настоя Личфилд да придружи брат му до Батон Руж. Той не знаеше защо Гейлорд е заминал там и се опасяваше да не би Морган да се озове срещу някой от съучастниците в заговора, може би дори срещу най-важния от тях. В такъв случай бе необходимо да има със себе си някой, способен да се притече на помощ.
Морган бързаше по две причини. От една страна, бе нетърпелив да узнае истината, а, от друга, страхуваше се Леони да не се изплъзне от наблюдението на Доминик и да не изчезне също така бързо, както се бе появила. Бе уредил никой да не е в течение на плана му преди заминаването, за да няма време Леони да предупреди Истън. Естествено истинската причина за ненадейното му пътуване остана в тайна. Доминик заяви, че Морган е решил да се премести с новото си семейство в имението Таузънт Оукс и е заминал да провери дали къщата е в достатъчно добро състояние, за да приюти младата му съпруга. Матю и Ноел приеха новината с неудоволствие, но не казаха нищо.
Леони отначало онемя от смайване, посяе беззвучно попита.
— Искате да кажете, че той вече е заминал? За Батон Руж?
Доминик се поклони с иронична усмивка.
— Но да, мадам. Искаше да ви уведоми лично, но корабът вдигна котва на зазоряване и той бе сигурен, не ще проявите разбиране.
Леони овладя раздразнението си, пое си дълбоко дъх и попита.
— И кога ще се върне?
— Не зная. Зависи колко време ще му отнемат приготовленията на Таузънт Оукс… Може би седмица, може би месец…
Тук Леони не издържа и избухна.
— Един месец! Това вече е много! Той не може да отсъства толкова дълго.
Тя направо изстина при мисълта, че Морган няма да се върне преди месец. Всичките й надежди да си възвърне замъка Сент-Андре рухваха.
Доминик забеляза отчаянието, което се изписа върху лицето й и изпита неудобство.
— Нещо не е наред? — подметна той.
Леони обаче вече се бе овладяла. Тя се изправи гордо. За нищо на света нямаше да сподели тревогата си с някой от проклетото семейство Слейд.
— Всичко е наред. Какво ви дава основание да мислите противното?
Доминик се обърка и се запъна.
— Не знам… изглеждате… притеснена…
Леони отново избухна, неуспяла да сдържи гнева си.
— И какво от това? Какво значение има това за вас? Какво ви бърка, че аз ще загубя къщата си, защото брат ви е непочтен човек? Никога не съм искала да бъда негова жена, никога! Не дойдох в Начес, за да заемам мястото на законна съпруга. Исках единствено това, което ми дължи. И дори не го искам за себе си. Искам да спася родния си дом! Къщата, която моят прадядо е построил сред блатата. Къщата, в която е роден дядо ми, където е роден баща ми, където сме родени ние — аз и моят син! Нашата къща! Можете ли да разберете какво е това? Замъкът Сент-Андре ми е по-скъп, отколкото Боньор — на вашето семейство. Трябва да се издължа до първи юли, за да не го загубя, а сега вашият брат ми отне и последната възможност да го откупя! Защото избяга като страхливец и отказа да възстанови зестрата ми…
17
Или Лонгос, гръцки писател, за чийто живот не се знае почти нищо. Предполага се, че е живял между II и V в. пр.н.е. Счита се, че е автор на романа „Дафнис и Хлое“. — Б.пр.