Тя се засрами от избухването си, сълзите й бяха готови да рукнат, затова се завъртя на пети и напусна стаята.
— Олеле, Боже! — промърмори Доминик. — Питам се дали Морган е в течение…
Естествено Морган бе дочул нещичко от прислугата, но крайната дата въобще не бе привлякла вниманието му. А и вероятно би сметнал вълнуващата изповед на Леони за поредния ход от плана за неговото изнудване.
Пътуването премина без инциденти. При други обстоятелства Морган дори би му се наслаждавал. Но с ужас установи, че отсъствието на Леони ни най-малко не намалява въздействието й върху него. Тя се промъкваше във всичките му мисли като изкусителен демон. Струваше му се, че дребничката й фигура танцува на всеки завой на бурната Мисисипи, а звънкият и като сребърна камбанка смях отеква в ушите му. Образът й го преследваше най-настойчиво през нощите. Той рязко се събуждаше с чувството, че тя е в прегръдките му. Усещането бе толкова реално, че му бяха необходими няколко секунди, докато осъзнае, че е сънувал. И когато отново заспиваше, в главата му кънтеше съшият съблазнителен смях.
Морган откри, че Леони не е единствената, която му липсва. Джъстин също изпълваше мислите му. Той бе започнал да свиква с проявите на привързаност, които детето му засвидетелстваше, с техните сутрешни разходки на кон или пеша. Джъстин бе толкова обаятелен, че Морган усещаше първите кълнове на онази всеотдайна обич, с която бе обожавал Филип.
„За по-малко от седмица те ме превзеха“ — повтаряше си ядосано той. Животът му се свърза с техния, а нощните му видения доказваха до каква степен Леони бе покорила сърцето му.
Поне в Батон Руж щеше да получи сведенията, които можеха да дадат ключа към загадката и да му позволят да прекрати този прословут брак. Трябваше да провери дали истинският автор на цялата комедия е Гейлорд Истън. Морган отказваше да повярва, че той е и баща на Джъстин. Съжаляваше, че го е изгонил толкова грубо, без да изслуша обясненията му.
Батон Руж бе едно от първите френски поселища В Луизиана, но навремето градчето бе част от Западна Флорида. Под испанско владичество той бе оживено пристанище, разположено на левия бряг на Мисисипи. Морган бързо откри приличен хотел и купи два коня за обратния път. Натовари Личфилд със задачата да разопакова багажа им и започна да издирва младия Гейлорд.
Скоро научи, че някакво семейство на име Истън живее на няколко мили северно от Батон Руж. От събраните сведения направи заключението, че Гейлорд сигурно гостува при тях.
Въпреки нетърпението си на другата сутрин Морган посети Майкъл Истън чак към десет. Посрещна го домакинът — петдесетина годишен мъж, жизнерадостен веселяк.
— Племенника ми ли търсите? — попита той. — Надявам се да успеете да го отклоните от пътя, по който е тръгнал. Откакто пристигна, само оплаква някаква Мелинда и дави мъката си в най-доброто ми уиски. Казва, че ако може да върне нещата назад, ще я остави да се омъжи за женен мъж. Никога не бил си представял, че тя можела да го упрекне за развалянето на такъв годеж. Лично аз считам, че е прав, и не разбирам защо тази Мелинда му се сърди… На практика той я е спасил да не направи грандиозна глупост.
— Съмнявам се дали някой може да спре Мелинда да върши глупости — каза Морган.
Майкъл Йстън вдигна вежди.
— Виж ти — измърмори той. — В такъв случай не е толкова чудно. Ще откриете Гейлорд в ергенския павилион.
Морган се сбогуваме Майкъл. Любопитството му беше разпалено. Ако можеше да се вярва на приказките на чичото, Гейлорд изживяваше любовно отчаяние и сигурно умът му не бе зает с кроежи и заговори с Леони.
Морган влезе в отдалечения от основната постройка павилион и намери Гейлорд на горния етаж.
Младият Истън се бе проснал в един кожен фотьойл. Главата му клюмаше, очите му бяха зачервени. Брадата му бе набола, а в ръката си едва крепеше чаша уиски. Когато видя Морган на прага, той изпусна чашата, която се пръсна на парчета.
— Вие! — възкликна той, изненадан и възмутен едновременно. — Не ви ли е достатъчно, че отнехте любовта на живота ми? Трябва ли още да идвате тук и да ми се подигравате? Мелинда не иска дори една дума да ми каже. И знаете ли защо? Защото я спасих от вас и сега тя ме ненавижда! Напразно я умолявах да ми прости, напразно обяснявах, че единственият ми стремеж бе да я защитя — не пожела да чуе и дума! Когато срещнах жена ви в страноприемницата, не повярвах на късмета си! Бях толкова превъзбуден, че мислех само как да изтръгна Мелинда от ноктите ви. Каква идиотщина! Срещата с вашата жена бе най-лошото нещо, което ме е сполетявало. Проклинам деня, в който я видях!