Морган Дълго мълча. С огромно облекчение установи, че Гейлорд няма никакви сходни черти с Джъстин. От друга страна той мислеше, че трябва да се е побъркал, представяйки си тази нещастна отрепка способна да състави дяволския план, който целеше да отмъкне част от богатството му. Бе очевидно, че Гейлорд страда съвсем искрено, че не може да си прости прибързаното завеждане на Леони при семейство Маршъл на бала. Но все пак бе възможно и да се преструва. Морган реши да изясни този въпрос.
— Разбирам вашето озлобление към мен — каза той, — но бих искал да ми обясните как открихте толкова навреме Леони? От известно време този въпрос доста ме тормози.
След като получи няколко остри и кратки отговора, Морган се увери — щом Гейлорд бе идиот, способен да изпадне в отчаяние заради една глупава гъска, която не заслужаваше и намек за съжаление, то неговата връзка с Леони явно се дължеше единствено на случайността.
Приключил задачата си, той тръгна обратно още същия ден, но бе удовлетворен само отчасти. Бе сигурен, че Гейлорд няма пръст в заговора срещу него, но мисълта, че друг мъж дърпа конците, непрекъснато глождеше съзнанието му.
Следователно отново бе дошъл в изходната точка — обременен с лъжкиня, която твърдеше, че е негова жена.
Морган и Личфилд пристигнаха в Малкия Боньор около полунощ в средата на юни. Къщата бе потънала в мрак. Без да вдигат шум, за да не събудят обитателите й, те свалиха седлата от изморените и запотени коне и ги разтриха. Можеха да се доберат до стаята на Морган, без да разбере заспалият дом, но Личфилд се спъна в нещо и изпусна куфара, който носеше.
— Малкият Джъстин е забравил дървеното си конче в антрето — измърмори с упрек той.
Ако в отсъствието на Морган Личфилд поемеше управлението на къщата, подобен неприятен инцидент би бил изключен. Морган се готвеше да го подкачи по този повод, когато вратата на кабинета му рязко се отвори. Появи се Доминик с пистолет в едната ръка и със свещник в другата.
— Горе ръцете! — извика той. — Още една крачка и сте мъртви!
— Дом! — възкликна Морган. — Какво, по дяволите, правиш тук, в този час?
Доминик позна гласа на брат си и свали оръжието.
— А, ти ли си? — каза той и облекчен въздъхна.
— Кой смяташ, че може да е по това време?
— Крадци! Докато те нямаше, много къщи в околността бяха ограбени и мама се притесни, че в Малкия Боньор няма мъж. А нали знаеш, че когато мама се обезпокои, веднага взема мерки, които могат да я успокоят.
Морган се усмихна с разбиране.
— Ясно! Но защо не си легнал? Все пак има стаи, които са по-удобни от моя кабинет.
— Да, разбира се… Обаче когато мама реши, че в къщата е необходим мъж, Леони пък сметна, че не й трябва. След заминаването ти хвърчат искри във въздуха от напрежение. Леони е независима и упорита. Заяви на мама, че е живяла пет години без никаква мъжка защита и не вижда защо сега трябва да се съобразява с някой, който със сигурност не стреля по-добре от нея. Мама се засегна, гарантирам ти. Отгатна, че Леони се съмнява в качествата ми на стрелец и няколко минути се опасявах, че ще се впуснат в ръкопашен бой.
Морган си представи сценката и избухна в смях.
— И какво стана после? — попита той. Личфилд изпревари отговора на Доминик.
— Ако господата желаят да продължат разговора си в хола, на светлината на някоя свещ, моля да ме извинят. Аз ще ида да прекарам нощта на по-удобно място — заяви той.
— Моля ви, Личфилд, можете да се оттеглите — каза Морган истински развеселен. — Ще ви видя утре сутринта… естествено ако нямате други планове.
Личфилд хвърли на господаря си красноречив поглед и излезе, без да добави нищо.
— Прав е — призна Морган. — Ще ни бъде по-удобно в кабинета.
— След вас, господине — каза Доминик иронично. След няколко минути те вече седяха в кабинета. Бяха си налели по чаша уиски и Морган разказа на брат си за резултатите от пътуването и срещата с Гейлорд. Настани се по-удобно в мекия кожен фотьойл, въздъхна с облекчение и заяви.
— Божичко! Колко е хубаво да си у дома!
— Я виж! — грейна Доминик. — Ето нещо ново! Мислиш ли наистина, че може да ти е зле у дома?
Морган смръщи вежди.