— Искаш да кажеш, че тя не знае? — учуди се Доминик.
— Нямам представа. Вмъквах се крадешком в къщата и внимавах да не вдигам шум. Но когато Леони ме погледне по-особено, имам чувството, че знае, и премълчава, за да не влиза в открита война с мама.
— Толкова ли е сериозно?
— Е, не чак толкова. Май след няколко спречквания и двете разбраха, че оръжията им са равностойни. Мама не иска да признае, но всъщност много харесва Леони. А Леони е толкова затворена в себе си, че е трудно да отгатнеш какво се върти в главата й. В момента изпитва такова недоверие към всички нас, че отказва да ни харесва.
— Защо пък да не ви вярва?
— Мисли си, че те прикриваме. Ако положението не бе толкова сериозно, щях да се забавлявам като луд. Леони определено е най-добрата артистка, която съм виждал. И ако не те познавах толкова добре, щях да се закълна, че говори истината.
— Във всички случаи аз казвам истината — подчерта Морган. — Никога не съм се женил за нея и Джъстин не е мой син. Определено няма да отстъпя на изнудването!
— Може би ще ти се наложи. Тя се обърна към съдията.
— Моля?! — извика Морган.
— Да! Татко се опита да я разубеди и всички се заловихме да променим плановете й, но усилията бяха напразни… В понеделник тя се качи на гърба на едно от мулетата си, слезе в града и отиде при съдията Денджърмонд. Връчи му документите и заяви, че държи справедливостта да възтържествува…
— Отиде в града на муле? — повтори Морган недоверчиво.
— Точно така. Много е горда! Обяви, че има собствено средство да отиде до града и няма нужда от помощта на семейство Слейд. Повтори, че иска единствено зестрата си. И не дава пет пари за всичко останало.
Морган сви вежди.
— Татко говори ли със съдията? — загрижено попита той.
— Да, още същия ден. Каза, че ако ти не можеш да докажеш, че документите са подправени и тя е решила да те гони до дупка — ще бъдеш принуден да платиш. През това време той ще се опита да проточи нещата. За щастие Денджърмонд е семеен приятел…
— А Леони знае ли?
— Още не, но ти повтарям, че е умна. Скоро ще се досети, че съдията е на наша страна и се мъчим да печелим време.
— Тя е прекалено умна! — побесня Морган. — А! И е отишла при съдията! Не се спира пред нищо!
— Какво ще правиш?
— От векове мъжете страдат от алчни съпруги, Дом, но започва да ми писва…
— Да не вземеш да я нараниш?
— Може и да се сдържа, но точно сега с удоволствие бих й извил врата.
— Не мисля, че ще ти е много лесно.
— Прав си. Макар че мисълта страшно ме изкушава, няма да правя глупости и да й позволя да ме изкара от равновесие.
След кратко мълчание Доминик поде.
— Тя е решила, че не ни дължи нищо. И като прие няколко подаръка за Джъстин, уточни, че не желае синът й да бъде разглезван. Следователно не трябва да получава нищо повече.
Морган слушаше, вперил поглед в чашата.
— Със сигурност не това е поведението, което се очаква от една измамничка — промърмори той.
— Точно това се мъча да ти обясня — въздъхна Доминик. — Наистина тя иска проклетата си зестра, но нищо повече. По дяволите! Има на разположение карета и половин дузина коне, които мързелуват в конюшните… Но не! Мадам взема мулето си и слиза в града!
— Това поведение може би е част от играта. Като се придържа единствено към претенциите за зестрата, тя само затвърждава позициите си. Така и ти започваш да й вярваш. Освен това се държи като изискана дама и придава още повече тежест на историята си.
— Не бих погледнал нещата от този ъгъл — замислено промълви Доминик.
— Помисли! Ако тя приема всичко, което й се предложи, ще изглежда меркантилна. И това ще бъде доказателството, че тя е мошеничка, която е решила да ме изнудва. А като отказва подаръците и всичко останало, тя сваля от себе си всякакво подозрение. Самият ти не се ли възхити от достойнството и гордостта й!
Доминик се смути. Думите на брат му не му харесаха. И все пак логиката им го порази.
Разговорът секна. Доминик се върна в Боньор, а Морган се качи в спалнята си. Личфилд бе минал оттам — за това свидетелстваха запалената свещ на тоалетната масичка, каната с гореща вода, поставена до легена, синият брокатен халат, метнат на леглото и подносът с чаша и бутилка коняк на нощното шкафче.
Морган свали прашните си дрехи, направи вечерния си тоалет и се пъхна между чаршафите с доволна въздишка.
Но въпреки умората сънят не го навести. Моменти от разговора с Доминик се връщаха в ума му. Той бе убеден в правилността на собствените си заключения и отказваше да допусне и най-малкото съмнение към тях. Със сигурност Леони бе измамничка. Но той се хващаше, че търси оправдания за постъпката й. Това го вбесяваше.