Фактът, че тя се е обърнала към съдията, го разтърси. Той никога не си бе представял, че може да стигне толкова далеч. Във всеки случай нейната постъпка бе доказателство — тя и съучастниците й бяха сигурни, че твърденията им са неоспорими.
Морган се въртеше, без да успее да заспи. Най-накрая стана, сипа си коняк, приближи се до прозореца и се загледа навън.
Отлежалото бренди скоро вля успокоение във вените му, но този път умората прогони съня му. Морган прехвърляше за хиляден път всички факти. Но когато приключи с изброяването им, не бе напреднал и крачка. Усещаше, че част от мозайката остава скрита в сянка — някакъв инцидент, станал преди шест години, който би му помогнал да реши проблема.
Когато най-после отново си легна, Морган бе убеден в едно. Конците се дърпаха от мъж. Причината за това убеждение бе съществуването на Джъстин… Може би Леони бе способна да фалшифицира подписа му… Но някакъв вътрешен глас му повтаряше, че имитаторът е мъж. Но тогава къде, по дяволите, се криеше той?
Срещата между този човек и Морган нямаше да закъснее.
Когато Морган си задаваше този въпрос, на борда на един френски кораб братовчед му прекосяваше Атлантическия океан на път за Ню Орлиънс. Ашли бе предприел това пътуване с единственото намерение да открие младата жена, за която се бе оженил преди шест години под името Морган.
Сдобряването с баща му — барон дьо Тривелиън — не бе продължило дълго. Седмица след завръщането си той нарани прекрасния жребец — гордостта на бащините му конюшни. После се сби жестоко с брат си Майлс, който едва не ослепя от ударите му. Баронът му прости, но само три месеца по-късно Ашли безскрупулно прелъсти годеницата на Майлс. Това бе капката, която преля чашата на търпението. Баронът завинаги се отрече от най-големия си син.
Ашли остана дълго време в Лондон. Живееше нашироко, пилеейки зестрата на Леони, без да прави сметка за парите. А когато парите свършиха, той откри, че баща му не само бе затворил вратите за него, но и не възнамеряваше да изплати задълженията му… Нито да го издържа.
Ашли успя да се крие няколко месеца от кредиторите си и дори опита да прикотка късмета си, като мамеше на карти. Но в крайна сметка се оказа изправен пред две възможности — или бягство, или затвор.
Той сметна, че един брак но сметка ще реши всичките му неприятности и започна трескаво да издирва богата наследница. За негово нещастие репутацията му го изпреварваше и всички наследнички биваха бързо отдалечавани всеки път, когато елегантният му силует се появяваше на хоризонта. Ашли стигна до заключението, че не в Англия трябва да търси щастливата си съдба.
Звездата на Наполеон изгряваше на небосклона. Ашли реши, че една нация, която търпи това корсиканско парвеню да заема най-високите постове, предоставя безкрайни възможности за всеки. Последствията от този извод бяха, че през лятото на хиляда осемстотин и първа година — две години след фалшивия брак с Леони — Ашли стъпи на френския бряг.
Конфликтът, който изправяше Англия и Франция една срещу друга, затрудняваше преминаването на Ламанша. Но разговорът с лодкаря, който нелегално превозваше пътници от единия до другия бряг — някой си Гарет Пенрин — се оказа благоприятен. Едновременно контрабандист и шпионин на заплата при французите, Пенрин беше с благороднически произход — историята на семейството му и неговата собствена бяха доста сходни с тези на неговия пътник. Преди края на пътуването Ашли реши да се посвети на ново житейско поприще.
Гарет го запозна с човека, който ръководеше разузнаването — Жозеф Фуше, министър на полицията. След множество срещи с този пресметлив и умен мъж, Ашли прие да стане информатор. И шест седмици по-късно той се завърна в Англия, преобразен до неузнаваемост.
Вместо да се впусне отново в скандалния живот, Ашли действаше дискретно. Хвалеше се, че е спечелил парите си във Франция. И съвсем неочаквано прояви интерес към военните. Печелеше уважение, като се сприятеляваше с елита на английската армия и в продължение на дълго време показваше изключителна ловкост в новото си амплоа. Предоставяше сведения от стратегическо значение на Гарет, който пък ги предаваше на Франция.
Амиенският мирен договор, подписан през пролетта на хиляда осемстотин и втора година, преустанови доходните му занимания. След свалянето на Фуше от длъжността му, Ашли реши да отиде и да провери на място дали източникът му на доходи е пресъхнал.