В Париж разбра, че пред него се очертава бляскаво бъдеще, защото Наполеон е в течение на услугите, които англичанинът е извършвал в полза на Франция.
Красив, елегантен и привлекателен. Ашли успя да спечели благоразположението на императора. Продължи да осведомява френското правителство за плановете на англичаните, които се възползваха от сключения мир и нахлуха във Франция.
През май хиляда осемстотин и трета враждебните действия се възобновиха за голяма радост на Ашли. Той се завърна в Англия с пълни джобове. Съдбата отново му се бе усмихнала. Радваше се на благосклонността на Наполеон, разполагаше с достатъчно количество злато и с перспективата да спечели още повече.
Мисълта, че предава собствената си родина, въобще не го притесняваше. Той посещаваше старите си познати и продължаваше да бъде приеман във висшето общество. Играеше комар и ухажваше момичетата, както винаги, но вече не се молеше на барона да изплаща задълженията му. Накратко, той живееше, както бе живял винаги. Единствената разлика бе, че от време на време предаваше поверителни сведения на французите.
Пътуването на Морган до Англия би могло да преустанови безметежното му съществуване, ако случаят ги бе сблъскал един с друг. За щастие, докато Морган бе в Лондон, Ашли се намираше в Париж, а когато се върна в Англия, Морган бе тръгнал за Франция. Както Морган се бе изплъзнал от правосъдието на драгуните, които го преследваха, така три седмици по-късно Ашли трябваше да се спасява от митничари, изпратени да го арестуват по време на една нелегална среща с контрабандиста Гарет. Митничарите също не успяха да заловят своята жертва и през пролетта на хиляда осемстотин и пета година Ашли отново се озова във Франция. Но този път вратите на Англия бяха затворени за него.
Той веднага се яви при Фуше, който отново бе получил високия си пост, и му предложи услугите си за разкриването на английски шпиони, работещи във Франция. Както винаги, Фуше цинично прие услугите му.
Вероятно някой ден Ашли щеше да престане да бъде полезен и би завършил живота си с нож между ребрата, но две щастливи събития ненадейно промениха съдбата му.
Първото стана случайно. Един ден Ашли следеше английски информатор в долината на Лоара и разбра, че въпросният мъж посещава приятели, които притежават имение, сгушено между хълмовете. Ашли разпита за собствениците му. И тогава мисълта да присвои законно цяло богатство се загнезди в ума му. Той научи, че имението се казва Сент-Андре и това име събуди спомените му. По-задълбоченото проучване разкри, че всички представители на този род са загинали по време на терора18. Но една старица смътно си спомняше, че последният представител на един по-млад клон от рода се преселил в Луизиана.
В опитите си да привлече остатъците от благородниците и да върне емигрантите, които бяха потърсили убежище в Англия, Наполеон бе върнал на притежателите им собствеността на голям брой имения, конфискувани през терора. Може би великият мъж би постъпил по този начин и за избягалите в Америка благородници, особено ако ставаше въпрос за съпругата на мъж, дал толкова доказателства за своята преданост към нова Франция на Наполеон.
Ашли забрави за шпионина, който следеше, и започна да разпитва жителите на малкото съседно селце до замъка, за да провери дали неговите предположения са правилни. Една стара семейна библия му даде необходимото доказателство.
Библията бе оцеляла по чудо благодарение на камериера на граф дьо Сент-Андре. Той бе успял да спаси няколко предмета със сантиментална стойност, между които и тази библия, в деня, когато неговите господари бяха качени на ешафода. В нея бяха вписани имената на всички Сент-Андре, рождените им дати и датите на смъртта им в течение на последните сто години.
Краят на списъка привлече вниманието му — записките се отнасяха до емигриралото в Америка разклонение на рода. Когато погледът на Ашли се спря на листа, където бе написано името и рождената дата на Леони, сърцето му учестено заби.
Малката уличница бе последната издънка на рода Сент-Андре! И той се бе оженил за нея под името Морган. Но този факт не променяше другият, решаващ факт — че той е неин съпруг.
Той трябваше да получи библията, но старият прислужник, който бе склонил да му я покаже, категорично отказа да се раздели с нея. Ашли опита последователно молби, пари и заплахи, но напразно. Затова той чисто и просто я открадна.
След като се сдоби с безценната реликва, Ашли се поинтересува от семейството, което в момента обитаваше замъка Сент-Андре. Те трябваше да се преместят, за да не съществуват пречки, които можеха да се изправят срещу предявения от Леони иск да получи правото да влезе във владение на собствеността си.
18
И жлючителни мерки на Революционния трибунал за унищожаване на враговете на френската революция — арести и екзекуции, погубили повече от 40 000 души. — Б.пр.