На следващия ден шпионинът се отправи към Париж и Ашли бе принуден да го последва. Той заяви, че мисията му е несполучлива, което стана причина Фуше да се отнесе доста студено към него. Лошото му настроение се задълбочи, когато Ашли повдигна въпроса, който занимаваше в момента и ума, и сърцето му.
— И вие си представяте, че аз ще ви повярвам? На тази история със сватбата? — избухна той. — Впрочем, ако приемем, че наистина сте женен за тази Леони дьо Сент-Андре, смятате ли, че Наполеон ще ви даде имение, което вече е предоставил на някой друг? И най-вече на вас — един англичанин, който е предал отечеството си.
— Наполеон има високо мнение за мен — възрази Ашли. — И ако успея да докажа, че Леони дьо Сент-Андре е моя съпруга и законна наследница на замъка, защо да не й го върне? Той е върнал много имения на техни наследници.
— Но не и такива, които вече е раздал! Забравете тези глупости и се занимавайте с нашата работа. В противен случай мога ненадейно да открия, че вече нямам нужда от услугите ви!
Ашли настоя.
— Да предположим, че сегашните обитатели на замъка са шпиони, които работят за англичаните заедно със заподозрения, който следях?
Гримасата на Фуше трябваше да се приеме за усмивка.
— В този случай нещата стоят съвсем различно.
И точно тогава късметът за втори път споходи Ашли. Той откри, че семейство Клутие, което живееше в замъка Сент-Андре, е част от група съзаклятници, чиято цел е убийството на Наполен!
Ашли постави доказателствата на бюрото на Фуше и попита триумфално.
— И сега какво ще отговорите на иска на моята съпруга?
Фуше студеното изгледа.
— Е добре, господине, ако вие можете да доведете съпругата си тук, във Франция, и ни представите доказателство, че тя наистина е последната потомка на рода Сент-Андре, възможно е нашият славен император да склони да възстанови собствеността на рода и върху имението.
Ашли се поклони.
— Утре тръгвам за Америка — заяви той. — Когато се върна, ще ви покажа всичко, което искате: жената, брачното свидетелство и всички документи за нейния произход и самоличност.
И когато Морган се върна от Батон Руж, Ашли вече три седмици плаваше в открито море. Бе предприел това пътуване с единственото намерение да открие Леони и да я заведе във Франция. Обаче изведнъж си спомни, че има да урежда една сметка с братовчед си.
Двадесета глава
Когато разбра, че Морган се е върнал от Батон Руж, Леони изпита странно чувство на радост, която потисна незабавно, припомняйки си, че този човек е нейният най-заклет враг.
Дори когато видя Морган да държи Джъстин на ръце, Леони не се успокои. Гърлото й бе стегнато и тя едва успя да произнесе.
— Господине, добър… ден… После се съвзе и продължи. — Мърси ми съобщи, че сте се върнал. Надявам се, че пътуването е било приятно.
Морган се изненада, когато усети как при вида й сърцето му започна да бие по-бързо. Той не бе очаквал такава реакция от самия себе си.
Морган заспа късно. Радостта на Джъстин му попречи да си легне навреме и го развълнува. Когато детето научи за завръщането му, то се втурна в спалнята на Морган с убеждението, че ще бъде посрещнато сърдечно. Започна да скача върху широкото легло с такъв ентусиазъм, че Морган сдържа недоволството, което бе на устата му. Джъстин го прегърна силно и призна с обезоръжаваща искреност.
— Ох, татко, колко ми липсвахте!
Вълна от нежност заля Морган — толкова могъща, че той се изуми. В този момент престана да се съпротивлява, да си търси оправдания, за да запази дистанцията между тях.
Морган бе объркан. Съзнаваше, че е повлечен по нанадолните, от което се страхуваше. Бе на ръба да се влюби в тази изключителна дребничка жена.
— Не — отговори той, — пътуването изобщо не бе приятно. А би могло да бъде, ако вие бяхте дошли с мен — вие и нашият син.
Леони стъписано го изгледа. Преглътна нервно и побърза да каже.
— Джъстин всеки ден очакваше с нетърпение завръщането ви. Липсвахте му много.
— Наистина, татко — потвърди Джъстин, като увисна на врата на Морган.
Морган се усмихна на детето.
— Ти също ми липсваше — каза той. — А на вас, скъпа, тежеше ли ви отсъствието ми?
Леони отвори уста да отговори рязко и отрицателно, но не посмя. Под въпросителния поглед на Джъстин тя промърмори с леко дрезгав глас.
— Да.
Морган се възползва от предимството, което му даваше присъствието на детето, и подметна с подигравателна усмивка.
— Аз наистина се отегчавах без вас, скъпа. Не престанах да мисля и за двамата.