Разбира се Леони се досети. Спомени, които би искала да заличи, заляха съзнанието й, но прие ръката на Морган, протегната да й помогне при слизането от каретата.
Водопадът весело бълбукаше и огромният явор хвърляше сянката си върху тревния килим — също както в деня, когато се бяха любили. Леони почервеня от срам и прониза с поглед Морган, докато той разстилаше едно одеяло и поставяше върху него кошницата с провизиите.
Джъстин бе възхитен и се зае старателно да изследва околностите, без да се интересува от възрастните.
Известно време Леони остана близо до каретата. Морган се изтегна удобно под дървото с ръце под главата и я повика.
— Елате де! Джъстин е тук, така че не рискувате нищо. Впрочем, в момента съм гладен и макар че сте изключително съблазнителна жена, предпочитам да се нахраня пред другите наслади.
Леони приседна на одеялото, колкото бе възможно по-далеч от Морган, който тихо се разсмя.
Когато изядоха закуската, приготвена от Мами, Леони бе прекалено замаяна, за да започва спор. Изтегната като котка в края на одеялото, тя полагаше усилия да остане будна.
Джъстин лежеше пред Морган и вече бе потънал в сън… Морган наблюдаваше Леони, после протегна ръка и я придърпа към себе си.
— Спете, Леони — прошепна той успокоително. — Аз също имам намерение да дремна. Джъстин вече се унесе…
Леони постави главата си на гърдите на своя съпруг и се отпусна. Топлината, обилната закуска, монотонното жужене на насекомите — всичко я унасяше. Не изпитваше неприятно чувство при мисълта да си почива следобед, притисната до мъжа, който презираше толкова силно.
Два часа по-късно Леони отвори първа очи. Внимателно се освободи от прегръдката на Морган, за да не го събуди и коленичи до него.
Погледът й първо потърси спящия Джъстин, после се спря върху Морган. Обзе я някаква необичайна нежност. Чертите му бяха спокойни от съня, горчивата бръчка на челото се бе изличила, както и саркастичният израз, който вкаменяваше лицето му.
Леони спонтанно посегна и проследи с пръсти очертанията на устните му, дланта й лекичко погали бузата му.
Джъстин се размърда. Леони се приближи към него.
— Ш-шт! — прошепна тя. — Остави баща ти да си почине, върна се късно през нощта… Искаш ли да отидем до езерото?
Това беше в момента най-голямото желание на Джъстин. Отдалечиха се безшумно, за да не смутят съня на Морган. Свалиха обувките си, но докато Джъстин блажено цапаше, Леони си позволи само да потопи пръсти в прохладната вода.
Слънцето приличаше и тя с копнеж си представи как голото й тяло се гмурка в дълбините на езерото. Присъствието на Морган обаче я смущаваше. Но не задържа Джъстин. Позволи му да се съблече и той зацамбурка весело в плитките бистри води.
Щастливият смях на малкото момче събуди Морган.
Той премига, после забеляза Джъстин и Леони. По устните му се плъзна лека усмивка. Морган не можеше да откъсне възторжени очи от гледката, която представляваха майката и детето.
Погледна лицето и на Леони и от израза й Морган се досети, че при други обстоятелства тя не би се двоумила да се съблече и да сподели лудориите на сина си. Зърна босите й крака и се изкуши за миг да се присъедини към тях.
После се отказа от тази идея и се облегна на дървото. Задъвка стръкче трева и със свито сърце си спомни, че никога не е виждал собствения си син да играе толкова непринудено и безгрижно. Стефани никога не би му позволила. Но Леони не бе негова съпруга и Джъстин не бе негов син… Така че сравнението бе неуместно.
Известно време Морган мързеливо се чудеше как ли ще реагира Леони на плана му за останалата част от деня. Той не си служеше безогледно с Джъстин, за да й налага решенията си, но се възползваше от очевидната любов на Леони към сина й. Тя никога не би приела да отиде на разходка сама с него.
Планът постепенно се зараждаше в ума му. Идеята му хрумна, след като прочете една бележка от майка си, която го предупреждаваше, че на следващата вечер са поканени на прием в чест на Арон Бър.
Какво, по дяволите, щеше да прави бившият вицепрезидент в Начес? И защо майка му си въобразяваше, че Леони и Морган ще искат да присъстват на този бал?
Морган скъса бележката. Беше раздразнен. Арон Бър бе последната му грижа. Леони и Джъстин изцяло изпълваха ума му. Когато отиде да поздрави майка си, Морган смяташе да поговори с нея за тях, но Ноел гр изпревари.
— Никога не съм осъждала жена ти — започна тя. — Впрочем, дори не съм си позволила и да правя преценки, но ако не си установил, че Леони има само три рокли, считам за свое задължение да ти обърна внимание. Намекнах на Леони, че след като е твоя съпруга, не трябва да изпитва неудобство и трябва да си поръча няколко нови тоалета. Уверявам те, че нито една от думите ми не можеше да я засегне. Нали ми вярваш?