— Спрете! — задъха се тя. — Спрете, господине!
Странно, думата господине изтръгна Морган от мрачните му мисли. Той лъчезарно се усмихна, още по-силно я прегърна и попита.
— Скъпа, не ви ли се струва, че е време да престанете с този господин. Все пак е доста церемониално след всичко, което правим заедно!
Леони се изчерви и се помъчи да се отдели от него.
— О, не! — заяви Морган и я придърпа към себе си. — Произнесете името ми, Леони! Кажете: Морган.
Леони поклати глава.
— Хайде, кажете! — настоя нежно той.
Тя мълчаливо се заинати. Морган се разсмя и устните му зацелуваха гърдите й, а ръката му затанцува между бедрата й.
Леони бързо сграбчи безочливата ръка и заекна.
— …Морган.
Морган долови, че името му придобива ново звучене, което му хареса. Освободи ръката си и продължи настойчивата си атака, като промълви.
— Кажете: Морган, скъпи…
Зелените очи мятаха мълнии.
— Не! — задъха се тя.
— И защо? — престорено се учуди той. — Сега ще видим дали ще успея да променя мнението ви.
Той й отне всякаква възможност да му отговори, като покри устните й със своите. И, неспособен да устои на магнетичното й тяло, отново проникна в нея с цялата сила на своята страст. Леони бе замаяна, изтощена, блажено опиянена. Когато Морган най-накрая се отдръпна, тя потъна в някаква сладострастна омая. Знаеше само, че копнее да заспи… да заспи гола в прегръдките на Морган… И потъна в сън.
Морган не успя да заспи толкова бързо. Тялото му си почиваше, но съзнанието му трескаво работеше и мислите му не бяха радостни.
Той вече осъзнаваше, че е бил достатъчно луд, за да се влюби в Леони Сент-Андре, но тази констатация му костваше мъчителни усилия и остави горчив вкус в устата му. А мисълта, че действително би могъл да бъде неин съпруг, го вдъхновяваше още по-малко.
Той рязко отблъсна Леони и се надигна на лакът, за да я разгледа. Какъв ангелски вид имаше, докато спеше! Изправи се и стана от леглото.
Взе халата си, навлече го и след като хвърли последен поглед към Леони, се прибра в своята спалня.
Когато Морган най-сетне заспа, лицата на Леони и Стефани се смесиха в сънищата му. Още по-зле — неговият стар кошмар, който не го бе измъчвал от години, отново го навести. Морган препускаше в галоп по пътя за Начес и знаеше, че животът на сина му е в опасност. Но когато успяваше да стигне — както винаги — го очакваха безжизнените тела на съпругата и детето му. Той се приближаваше, искаше да ги види още веднъж, за да се убеди, че са те… но това бе лицето на Леони, а проснатото до нея дете бе Джъстин!
Морган мъчително изстена и се събуди, лепкав от пот, с бясно биещо сърце. Подчини се на някакъв внезапен импулс, стана и отново влезе в стаята на Леони. Когато видя, че тя все още продължава да спи дълбоко, въздъхна с облекчение и тръгна към стаята на Джъстин.
С трепереща ръка Морган погали черните къдрици, осъзнавайки нарастващата нежност, която изпитва към детето.
Върна се успокоен в стаята си и най-накрая заспа в мир със себе си.
Когато Леони се събуди, бе едновременно щастлива и разочарована, че е сама в широкото легло. Погали възглавницата, където бе лежал Морган. После побесня от този изблик на чувства и рязко дръпна ръката си.
Седна в леглото и дръпна шнура на звънеца изненадващо грубо. Разбиращият поглед, който Мърси хвърли към събраните завивки и разкъсаната нощница, само засили лошото й настроение.
Мърси лукаво се подсмихна и съучастнически попита.
— Мадам добре ли прекара нощта?
Леони й метна убийствен поглед и сухо нареди.
— Приготви ми банята, Мърси… и ми спести бръщолевенето си!
Мърси не се засегна от грубостта на Леони, безшумно се изкикоти и изчезна. Леони бе убедена, че малката й прислужничка няма да пропусне да раздрънка новината, докато надзирава приготвянето на банята и от все сърце я прати по дяволите.
Какво можеше да направи? Леони изкара отчаянието си на нещастната нощница, като я сви на топка и я засипа с юмручни удари. Това малко я разтовари и тя изчака банята си, като се чудеше какво ще й поднесе днешният ден. И най-вече — как да се държи в присъствието на съпруга си?
Тази нощ окончателно бе разрушила всички бариери, които тя можеше да изправи пред него. Леони допускаше, че се превръща в негова играчка и въпреки това бе влюбена в Морган до полуда. Гледаше на бъдещето със страх, в който се прокрадваше надежда и увереност за удоволствие. Спомни си ласките и целувките му и несъзнателно въздъхна — от страст и от срам.
Мърси се появи и съобщи, че ваната е готова. Когато Леони се потопи в топлата ароматна вода, се опита с усилие да заличи спомена от тази нощ.