Леони си пое дълбоко дъх и стисна несъзнателно юмруци.
— Остави ни, Мърси! — заповяда тя. — Трябва да поговоря с господин Слейд.
При думата господин Морган сви очи.
— Да, Мърси, остави ни — повтори той. — Трябва да науча жена си как се произнася името ми!
Леони се изчерви. Мърси отвори широко очи, остави леката като паяжина нощница и излезе.
Но когато останаха сами, Леони установи, че всички нападки, които бе подготвила толкова старателно, се стопяват в негово присъствие. Тя се бореше срещу зова на сърцето си и с огромно усилие успя да събуди вяло желание да го напада.
— Трябва да си изясним нещата, господине — започна тя с леден тон. — Това положение е недопустимо и е крайно време да го прекратим.
— Точно такова е и моето мнение — отговори Морган, като небрежно прекара ръката си по купчината бельо, което Мърси бе оставила върху едно от тапицираните с кадифе кресла.
Напълно объркана, Леони смаяно отвори очи, после се съвзе и недоверчиво попита.
— Искате да кажете, че сте склонен да възстановите зестрата ми?
Морган грижливо подбра думите и бавно отговори.
— Възможно е. Зависи какво ще ми дадете в замяна.
Леони смръщи вежди.
— Не ви разбирам. Аз вече ви дадох това, за което се споразумяхме — ръката си, искам да кажа.
— Но представете си, ме ви помоля да останете при мен с Джъстин?
Леони усети някакво странно стягане в слабините и с усилие се сдържа да ме изкрещи, че приема с радост. Но недоверието, което все още тлееше дълбоко в душата й, отново надигна глава. Не бе ли това поредната му хитрина? Не се ли опитваше да я обезоръжи, за да вземе надмощие?
Леони имаше причини да не се доверява на силния пол и поведението на Морган с нищо не й вдъхваше сигурност.
Но сърцето й бе глухо за всякакви доводи. Тя обичаше този мъж, който я объркваше, и повече от всичка на света копнееше да бъде негова жена. Практичната й природа и трезвият й разум обаче воюваха с мечтите на нейното опиянено сърце.
— Дайте ми време да помисля, господине — каза тя с потрепващ глас. — Задавате ми труден въпрос и не мога да ви дам веднага отговор.
Не това бе отговорът, който Морган очакваше. Леони видя как изражението му се променя.
— Виждам — студено подметна той, като същевременно изпитваше раздразнение и облекчение.
Той нямаше намерение да й предлага да сподели живота му и ако побесня срещу Леони, бе двойно по-ядосан на самия себе си.
През целия ден той отчаяно се бореше срещу влечението, което го тласкаше убеден, че не я обича, че това е илюзия, родена от сетивата му. Но като я видя, той си даде сметка, че само се е заблуждавал. Бе говорил, без да мисли — нещо, което повече нямаше да допусне. Поне това бе твърдото му решение. Отказът на Леони го нарани дълбоко и той се върна към предположението, че някъде се крие нейния; истински съпруг. Тази мисъл беше непоносима. Като осъзнаваше ревността, която гризеше сърцето му, Морган обърна гръб на Леони и се приближи до фотьойла, върху който беше преметната златистожълтата рокля.
— Ще я облечете ли за бала тази вечер? — попита внезапно той.
— Какъв бал? — попита Леони, объркана от смяна та на темата.
Морган сви вежди, но после се сети, че е забравил да я уведоми за поканата.
— Явно паметта ми продължава да ми прави номера — присмя се той. — Поканени сме на бала, организиран в чест на Арон Бър, нашия бивш вицепрезидент.
— Да, но… — започна Леони. Морган я прекъсна.
— Ще присъстваме, скъпа, и няма да приема никакви извинения. Крайно време е да направим първата си поява в обществото. Дори и само за да сложим край на клюките, не мислите ли?
— Пфу! Клюките въобще не ме интересуват! — възрази тя.
— Не става дума за вас, а за моето семейство, което трябваше да изтърпи злословията, а те не бяха малко. И мисля, че сте донякъде задължена към близките ми. Присъствието ни на този прием ще сложи край на хулите. Така че отиваме.
Леони го измери с поглед, но от начина, по който стискаше челюстите си, разбра, че моментът не е подходящ за възобновяване на враждебните действия. Подчини се с послушание, което явно противоречеше на израза на лицето й.
— Много добре, господине — каза тя небрежно. — Ще дойда на вашия проклет прием и ще бъда безупречна. Доволен ли сте?
Морган избухна в смях хвана ръцете й и я погледна в очите.
— Мислех, че съм ви научил да произнасяте името ми тази нощ — каза той. — Забравихте ли или… имате нужда от още един урок?
Леони измънка някакъв отговор, но той затвори устата й с целувка. И не я пусна, докато не усети как тя отмалява в прегръдката му.