— Сега сетихте ли се? Или трябва да започвам с преподаването?
Леони знаеше какво ще последва, ако се заинати, и прошепна.
— …Морган…
— Жалко, че трябва да се оттегля — въздъхна той. — Но днес ме чакат някои неотложни задачи. Сега ще ви оставя да разглеждате съкровищата си, лъвице!
При тези думи Морган се завъртя на пети и излезе, като не даде време на Леони да се сети за някакъв хаплив отговор.
Тя тропна с крак, вбесена от безсилието си. Разкъсваше се между желанието да се противопостави на заповедта му и чувството, че ще бъде немислимо да не се съобрази със заплахата в погледа му.
Въпреки че се насилваше да изглежда безразлична, Леони бе иревъзбудена при мисълта, че ще присъства на първия си бал. Даде пълна свобода на Мърси, която бе възхитена, че най-после има възможност да разгърне способностите си. Когато камериерката постави и последния щрих към тоалета, тя хвана Леони за ръка и я завлече пред огледалото. Дъхът на Леони секна.
„Това аз ли съм?“ — попита се тя, като видя прелестната млада жена, която стъписано я гледаше. Мърси бе свършила отлично работата си. Меднорусите коси бяха вдигнати на тила и оттам се спускаха на масури около лицето. Фината пудра придаваше на кожата й въздушна прозрачност. Но никакъв грим не бе необходим, за да подсили ярката естествена червенина на устните й и искрящо зелените й очи. Роклята от златисто-жълта коприна се спускаше по тялото й и подчертаваше съвършенството на формите й. Леони никога не бе обличала толкова скъп тоалет. Към роклята имаше и чифт сатенени пантофки.
Допирът на почти въздушното бельо до кожата й пораждаше неизживявано досега сладостно усещане, а опияняващият парфюм с аромат на гардения разпръсваше ухание в цялата стая.
Трудно бе да не се възхити от собствения си образ. Леони изтича до стаята на Ивет, като се усмихваше щастливо. Застана пред нея, след като грациозно се завъртя.
— Ивет! Виж ме! Как ме намираш?
— Колко си красива, Леони! Със сигурност ще бъдеш кралица на бала.
Внезапно Леони се сети, че не й прилича да се забавлява и направи гримаса.
— Хм! Хич не ме интересува! Ще се сърдиш ли, че стоиш сама докато аз излизам?
— Съвсем не, разбира се. Ти си съпругата на господин Слейд. Аз съм само твоя компаньонка.
— Я не говори глупости! — сопна се Леони. — Ти също ще имаш красиви рокли — ще видиш! Обещавам ти.
— Не се съмнявам, скъпа. Джъстин видя ли те?
— Още не. Мислиш ли, че ще ме хареса така!
— Убедена съм.
Джъстин онемя от възхищение, но беше направо поразен от парфюма с мирис на гардения. Леони нежно целуна сина си, даде нареждания на гувернантката и се отправи към големия салон. Преди да влезе, част от радостта й се изпари. Нищо между нея и Слейд не се бе променило. Ама наистина нищо! И въпреки това тази мисъл не можа да изтрие изцяло удоволствието, което изпитваше от красотата си.
„Това е първият ми бал!“ — повтаряше си тя, като се опитваше да изхвърли Морган от мислите си.
Както по всичко личеше, той наистина искаше тя да бъде негова жена. Леони преживя всички мъки на този свят, за да не загуби самообладание и да не се хвърли в прегръдките на Морган, когато той влезе в салона.
Във вечерен костюм изглеждаше прекрасно. Мургавата му кожа рязко се открояваше на бялото дантелено жабо, което се диплеше под сакото от черно кадифе.
Леони проследи как той прекосява салона. Походката му бе гъвкава и тя несъзнателно го оприличи на опасна черна пантера.
— Тази вечер сте прекрасна — каза той с ласкателна усмивка.
Леони се смути и отговори, като не смееше да го погледне в очите.
— Вие също сте много красив, господине… Аз… искам да кажа… Морган — бързо се поправи тя.
— Добре, много добре… И тъй като не искам да ме мислите за скъперник, прескочих днес следобед до бижутера. Искате ли да ви покажа какво купих?
Леони кимна и смаяно впери очи в колието и обиците, обсипани с топази, които изскочиха от кожената кутия, подплатена със сатен.
— Реших, че ще отиват на роклята ви — нехайно подметна Морган. — Харесват ли ви?
Леони благоговейно съзерцаваше украшенията. Никога не бе притежавала подобно нещо. Стоеше онемяла от възхищение.
— Разкошни са! — най-накрая промълви тя.
Морган извади колието от кутийката, постави го на шията й и отстъпи няколко крачки, за да прецени постигнатия ефект.
— Точно както се надявах… съвършено допълнение към една очарователна млада дама…
Леони беше все още зашеметена от този неочакван подарък и с треперещи пръсти погали колието.
— Никога не съм виждала нещо по-изящно — промърмори тя повече на себе си.
„Ако играе комедия, ролята й е изпипана до съвършенство!“ — помисли си Морган. Тази вечер той бе бронирал сърцето си и изпитваше само ирония към колебанията си. На моменти бе сигурен, че я обича; на моменти я презираше, убеден, че тя е само ловка мошеничка. Подаръкът разкриваше променливото му душевно състояние. Той не възнамеряваше да купува бижутата, но после желанието да й достави удоволствие надделя. Поддаде се на този импулс с твърдото убеждение, че постъпката му е продиктувана единствено от каприза сам да си достави удоволствие, като прояви щедрост.