— Джейсън женен! — възкликна Морган. — И има син!
— Да, а ако вие двамата си пишехте по-редовно, вече щяхте да сте в течение. Както и да е… Младият Адам е шурей на Джейсън и е най-прекрасното момче на света.
— Знаете ли, изобщо не завиждам на младия Сент-Клер, особено с Мелинда по петите му… Сигурно ще сметнете, че съм много невъзпитан.
— Много! — каза Стивън, като се засмя. — Но в даденото положение може би сте разумен.
Те побъбриха още известно време, после Стивън стана със съжаление.
— За нещастие трябва да ви оставя — каза той. — Като добър домакин трябва да се присъединя към гостите. Щастлив съм, че поговорихме. Морган, и се надявам да ви виждам по-често сега, когато решихте да се задомите.
Морган предвиждаше, че бъдещето му няма да бъде толкова безоблачно, както мислеше домакинът, и сухо отговори.
— Не разчитайте прекалено на това, Стивън. Толкова години живях, търсейки приключения, че наистина не знам дали ще успея дълго да се задържа на едно място.
Стивън поклати глава.
— Брет Денджърмонд ми каза точно същите думи преди малко — измърмори той. — Вие, младите хора, никога не сте доволни. Винаги търсите нещо ново. Пак ще повторя това, което казах и на Брет: спомнете си Филип Нолън — той тръгна да търси приключения и…
При името Брет Денджърмонд Морган наостри уши.
— Брет е тук! — извика той. — Колко години не съм го виждал!
— Ако от време на време и двамата се задържате на едно и също място, може би ще имате повече шанс да се срещнете. Не знам кой от двама ви е по-лош. Винаги сте на приливи и отливи. Сега вие поне имате съпруга, а това трябва малко да ви вразуми.
Морган се задоволи с усмивка. Той се поколеба дали да последва Стивън и да потърси Брет, но не помръдна. Изпуши пурата си и тъкмо се готвеше да запали нова, когато се отказа и реши, че вече е време да се приберат у дома.
Не му отне много време, докато открие Леони, която започваше да се чувства доста изморена. Бе възхитена от вечерта, но в два часа сутринта тя копнееше единствено за леглото си.
Пътуваха мълчаливо. Отначало размениха някои впечатления от приема, но после Леони се сви на седалката и след няколко минути заспа дълбоко?
Морган закара каретата право в конюшнята. Хвърли юздите на задрямалия Ейбръхам, вдигна Леони на ръце и я отнесе в къщата. Главата й се отпусна на рамото му и гъвкавото й тяло се притискаше до гърдите му. Дълбока нежност заля Морган и той пламенно си пожела тя да остане винаги така доверчива и щастлива, както тази нощ.
Той безшумно влезе и се отправи към спалнята на Леони. Знаеше, че тя ще се възпротиви бурно, ако направи опит да остане при нея. Ето защо я остави внимателно върху леглото и я повери на грижите на Мърси да я съблече.
Личфилд го очакваше.
— Наистина не мислех, че още сте буден — каза Морган, като потисна прозявката си.
— Как бих си позволил да си легна, преди да се върнете! — възмути се Личфилд. — Особено като знам, че за вас има писмо от Джейсън Савидж.
Личфилд изглеждаше обиден. Морган изведнъж се разсъни и скочи.
— Писмо от Джейсън? — извика той. — Къде е, за Бога!
Снизходителна усмивка се появи в ъгълчето на устата на Личфилд. Той отиде до масата, взе един сребърен поднос и го приближи към господаря си.
Морган му направи гримаса и нетърпеливо грабна плика.
— Джейсън започваше писмото си с изброяване на фактите, които Морган току-що бе научил от Стивън — сватбата му с Кетрин Тримейн Сент-Клер, раждането на сина му Никълъс и установяването му в едно от многобройните семейни имения Тер дю Кьор, разположено северно от територията на Орлиънс. Ето какво пишеше Джейсън.
Имаше късмет, че писмото ти ме завари в Ню Орлиънс. Преди няколко седмици дядо получи сърдечен пристъп и затова съм тук. През август чакаме второто ни дете и имам намерение да отида при Кетрин възможно най-бързо. Не присъствах на раждането на Никълъс, но не смятам да пропусна и второто.
Осведомих се за Леони Сент-Андре, както ме помоли, но се страхувам, че няма да си доволен от резултата.
Не знам дали се интересуваш точно от тази Леони, но сигурно е същата. Дядо й, Клод Сент-Андре, е починал през есента на 1799 година. Както ти е казала, тя е отраснала в семейното имение — замъка Сент-Андре, на около двадесет километра от Ню Орлиънс.
Ходих при отец Антоаи — свещеника, който е извършил бракосъчетанието, но не ми помогна особено. Проверих в регистъра и открих бележка, че някой си Морган Слейд, ерген, с постоянен адрес Начес, се е оженил за Леони Сент-Андре през юли 1799 година.