Тя изтича до гардероба и започна да рови из дрехите. Когато откри обекта на озлоблението си, сграбчи роклята и я хвърли върху купа обречени вехтории с доволна въздишка. Все едно вече виждаше как пламъците обгръщат роклята и това бе начинът да изличи всички страдания, които бракът й бе създал.
— Изгори я с другите! — заповяда тя. — Никога повече не искам да я видя!
И в този момент Морган влезе.
— Какво да изгори? — попита той. — И какво не желаете да виждате повече?
Леони рязко се обърна към него. Цялото й същество излъчваше недоверие. Тя грабна роклята от розова коприна и я завря под носа на Морган.
— Не си ли спомняте тази рокля? — попита тя.
И като видя стъписаното изражение на Морган, иронично добави.
— О! Не! Разбира се! Понякога дори ви се случва да забравите, че сте се оженил за мен. Така че как да се сетите за сватбената ми рокля? Каква глупачка съм!
Морган сви очи, после забеляза ококорената Мърси, която бе замръзнала на мястото си и й направи знак да излезе.
— Можеш да се оттеглиш, Мърси. Господарката ти няма нужда от теб.
Леони буйно се намеси.
— Не, остани, Мърси! Не съм свършила.
Мърси погледна решителното лице на Морган, после хвърли поглед към това на Леони, което бе изкривено от ярост. Сметна, че предпочита сблъсъка с Леони пред този с господин Слейд, направи лек поклон и бързо се измъкна от стаята.
Леони побесня от предателството на камериерката си и се изправи пред Морган, като тропаше с крак.
— Как смеете да давате заповеди на моите прислужници! Аз им казвам какво трябва да правят, не вие!
— Значи предпочитате камериерката ви да бъде свидетел на нашите пререкания?
Пръстите на Леони се сгърчиха върху роклята от розова коприна и тя се изчерви от смущение. Този човек никога ли не правеше грешки?
— Учудвам се, че проявявате такава дискретност! — подигра се тя. — Естествено, ако това не е с цел да ме унижите пред нея!
— Вие наистина мислите, че съм доста жалка личност — отговори Морган, без да повишава тон. — Един ден ще ми обясните какво съм направил, за да считате, че съм способен да изпитвам удоволствие да ви унижавам.
Леони мразеше да се защитава и затова предпочете да премине в настъпление.
— Какво искате? — изсъска тя. — И първо, какво правите тук?
Морган известно време съзерцаваше тънката й фигура в жълтата копринена нощница, после отговори.
— Бих могъл да кажа, че съм дошъл да ви любя…
Леони се вцепени и отстъпи.
— Но случаят не е такъв — добави Морган. — Просто исках да видя споразумението, което вие твърдите, че съм подписал. И клаузите, според които съм се отказал от правото да посещавам брачното ни ложе.
Леони пусна розовата рокля и разочаровано се отправи към нощното шкафче. Същевременно изпитваше облекчение, че той не настоява да я подчини на варварските си страсти. Леони отвори едно чекмедже, извади лист и го протегна към Морган. Питаше се как ли ще се почувства, ако той се съгласи стриктно да се придържа към въпросното споразумение.
Докато Морган се запознаваше със съдържанието на документа, в стаята настъпи напрегната тишина. Споразумението уточняваше, че бракът между Леони Сент-Андре и Морган Слейд, сключен на 26 юни 1799 година, е фиктивен и че съпругът се задължава никога да се упражнява съпружеските си нрава.
Морган продължително и внимателно разгледа небрежния подпис. Сам си призна, че е негов — или майсторски бе фалшифициран.
Той вдигна очи към Леони и студено се взря в нея.
— В краен случай мога да приема, че съм се оженил за вас мъртвопиян — каза той. — Но в такъв случай не бих подписал подобен документ.
Морган не й остави време за отговор, вдигна роклята и заповяда.
— Облечете я! Искам да видя как сте изглеждала в деня на нашата прословута сватба. Може би гледката ще отключи някое тайно кътче в паметта ми.
— Това е смешно! Не ви разбирам. Ние сме женени! Всички документи, които имам, го доказват…
— Не спряхте да повтаряте това. Но има нещо гнило. Аз не съм се женил за вас! Изморих се от тази игра, която продължава седмици. Време е да прекратим това положение. Сега обличайте проклетата рокля или самият аз ще ви съблека и ще ви я нахлузя!
Леони видя, че Морган е готов да осъществи заканата си, взе роклята и промърмори глухо.
— Ще излезете ли, за да се облека, без да понасям похотливите ви погледи?
— Побързайте, защото може и да не се задоволя само с гледане!
Леони му обърна гръб и нахлузи роклята, без да сваля нощницата си, която в този случай изпълни функцията на фуста. После се изправи пред Морган с блеснали очи.
— Ето, господине! Доволен ли сте?