Късно след полунощ на зигзаг стигнахме до къщи, където прекарахме нощта, кикотейки се в двойното ми легло. Погълнах доста маслени бисквити, докато в това време Ибо се опитваше да разсъждава дали човек се изчервява и в тъмното, ако се засрами от нещо. Думите й ме отведоха до една друга мисъл, а именно: как се нарича намереното дете, преди да бъде намерено?
И защо човек намалява радиото, когато е в кола и търси определена улица?
Дълго си говорихме по тези въпроси. Само с Ибо мога да си дрънкам по такива теми, които всеки друг би намерил за напълно глупави. Веднъж вечеряхме дълго, почти цялата нощ, като ни доставяше огромно удоволствие да си правим словесни игрички с някои от познатите ни препарати за миене. От «Омо-Сексуалния» до «Почивка на Сагротан».
Друг път пък измисляхме модерни имена за фризьорски салони. Както никога този път най-доброто предложение бе мое: «Хеър Форс Едно»[18].
Ингеборг Химелрайх е много умна жена, а аз съм особено горда, че съм нейната най-добра приятелка, и то въпреки че не съм си завършила до края висшето си образование. Ингеборг винаги казва, че при външния си вид, с който разполага, никога не е имала друг изход, освен да стане умна. Намирам изказването й за кокетство. Окей, тя не е мадамата, която мъжете веднага ще поканят на питие. За съжаление интелигентността й не се забелязва от пръв поглед и затова при седемдесет и пет процента от мъжете изначално няма никакъв шанс. За разлика от нея аз безсрамно бивам заговаряна от всеки кръгъл глупак и освен това събуждам у мъжете инстинкта да ме пазят, въпреки че по-добре би било самите те да се пазят от мен. Само когато изляза с Ибо, никой от тия свалячи не смее да ме приближи. Така че можем да се наслаждаваме на спокойствието си.
В онази нощ, която прекарахме в двойното ми легло, гледахме на видео «Закуска в Тифани», взаимно си лакирахме ноктите на краката, а когато чухме «Лунна река», аз се разплаках поради неясен копнеж по нещо си.
There’s such a lot of world to see[19]
Струва ми се, че към два и половина сутринта ни осени идеята, която за четири години и половина ни направи щастливи и състоятелни.
В пет и половина всичко бе решено.
В шест и половина станахме от леглото и наченахме деня с шепа аспирина и последна чаша шампанско.
На следващата сутрин аз също напуснах предприятието и заедно с Ингеборг Химелрайх станах съсобственичка на кафене «Царството небесно».
5:50
— Е, Марпъл, почва се! — казах аз окуражително, което за съжаление Марпъл прие като повод да помаха с късата си опашка. С един удар помете от умивалника четката за бръснене от косми на язовец, чашата от френски порцелан, в която стои четката за зъби, както и копчетата за ръкавелите на ризата, всичко това все вещи на Филип. Ценностите пльоснаха в коритцето на чешмата, в което се киснеха няколко мои сутиена, а в очите на Марпъл плисна сапунена вода.
Знам, че кучето ми е тромаво и отвратително, но за разлика от много други аз веднага забелязах предимствата на Марпъл: до едно такова животно винаги мога да изглеждам добре, мога да остарея до него, без да се чувствам стара и без остаряването ми да прави особено впечатление.
Намираш, че сутрин изглеждаш отвратително? Че имаш следи от крака на гарга под очите си?
Челото ти изглежда така, сякаш по него може да се завинти капачката на сифона?
Деколтето ти прилича на областта Сахел след сух период?
Горе главата, усмихни се, погледни мис Марпъл. Винаги може да стане и по-зле. Това е като израстването до майка Тереза. Като да отидеш на открит басейн с Инге Мейзел[20].
Или на сауна с Иля Рогоф[21].
В такъв случай автоматично държиш в ръката си по-добрите карти.
Слагам мокрото си куче във ваната, изсушавам го с кърпата на Филип, след което я закачам на мястото й. Малко преди шест е, а през уикендите Филип не се събужда по-рано от десет и половина. Дотогава кърпата отново ще изсъхне, а пък аз ще съм си събрала парцалките и отдавна ще съм духнала.
Ще съм духнала. Звучи като разярен кучешки лай в мъглата, светлина от фенерчето, разрязваща тъмнината на нощта, на американски маршал с белязано от шарка лице като това на Томи Лий Джонс, който казва: «Обкръжете цялата местност в радиус от двайсет мили. Искам да намерите момичето. Амели Кукличката Щурм не бива да ни се изплъзва!»
Амели Кукличката Щурм ще влезе в настъпващия ден самотна, но горда. Поставила нежните си, но решителни ръце върху вибриращото кормило на съдбата. Дивата й, но невероятно добре изглеждаща коса ще се вее от сутрешния ветрец. Ще даде газ, с тънка пурета между тъмно начервените и устни, ще погали кучето си по гънките на гърба му и ще прогони от пътя си всички дребосъчещи коли, като пусне фаровете на дълги.
18
Игра на думи: Еър Форс Едно (въздушни сили едно) е названието на самолета на американския президент, а хеър на английски е коса. — Б. пр.