Добре, имам склонност да шпионирам, признавам си. Не познавам жена, която да не е същата като мен. Бих отишла и по-нататък, като кажа, че дискретността при жените представлява пречка при комуникацията.
Да си представим само: жена открива пощенска картичка с ръчно нарисувано сърце на нея, адресирана до приятеля й, и не я прочита. Болезнено.
Да си представим само: жена вижда отворен календар на любимия си и не се информира за срещите му следващата седмица. Да се замислиш.
Да си представим само: жена намира на бюрото му незатворен плик с надпис «лично» и не поглежда какво има вътре. Или пък чува, че мобилният му казва: «Нови съобщения в гласовата ви поща», и не отваря пощенската му кутия. Напълно неженски, напълно нереалистично.
Лично за мен шпионирането може да бъде за порицание, ако оставяш следи. Никога не бих късала неотворени пликове, никога не бих чела чужди имейли, ако я няма функцията «Запази всички нови», никога не бих търсила в портмонето му подозрителни квитанции, ако не съм напълно сигурна, че в момента спи дълбоко.
Не, не съм недоверчива. Просто съм любопитна и искам да изживея нови приключения. Шпионирането доставя удоволствие, защото при него можеш да откриеш нещо, което след това няма да ти донесе никакво удоволствие.
Логика, която най-вероятно не може да бъде разбрана от всеки. Най-често обаче откриваш, че в действителност мъжете нямат какво да крият. И някак си се оказва, че това не е достатъчно за повечето жени. В това отношение ние сме изключително диалектични. Искам да кажа, и този път напълно честно: коя иска напълно верен мъж? Коя иска мъж, за когото да не се тревожи? Коя иска мъж, на когото, когато той тръгва сам за четири седмици на почивка в клуб «Робинзон» в Турция, на всичкото отгоре и да му пожелае «Приятно прекарване»?
Мъжът ти е верен? Е, сърдечни благопожелания! Може би, защото освен теб никоя друга не го иска?
Когато например на Ибо за първи път й изневериха и тя го разбра — беше истински празник! От четири месеца беше заедно с Хайнер, когато за уикенда отиде при родителите си и в понеделника с умели движения бръкна в джоба му и изкара оттам сметка от ресторант, пропусна покрай ушите си обяснението: «Отидох с Мартин, Удо и Джон да хапнем и след това играхме билярд», тъй като не й се видя съвсем скопосно и не можа да го свърже със сметката — петстотин и осемдесет марки за две менюта в най-изискания ресторант в Хамбург «Льо Канар».
Ингеборг погледнала строго Хайнер и той всичко си признал — бившата му приятелка изненадващо минала да го види. Отпразнували срещата. Много пили. Но не се е случило нищо, което да заслужава внимание.
Всъщност на мъжете не бива да им се обръща много внимание.
Но Ингеборг не била готова за прошка, нито пък да отмине просто ей тъй случката.
Най-поел е подходящ случай!
Първо ударила Хайнер с дамската си чанта по главата, не казала нито дума повече, събрала си нещата в едно малко куфарче, извикала такси и изчезнала. В апартамент на най-луксозния хотел в града.
Там прекарала нощта, смучейки коктейли на балкона. С доволство гледала към мобилния си телефон, който честичко звънял или пък получавал отчаяни sms-и от Хайнер.
Когато към три часа сутринта ми се обади и ми разказа за безчинството на Хайнер, аз изненадана казах:
— Какво? Никога не бих повярвала, че е способен на такова нещо.
За мой късмет Ибо не се обиди. Разкиска се и рече:
— Аз също.
След което се разрева.
Отидох при нея на терасата на покрива на хотела. Посрещна ме с думите:
— Какво толкова си се загрижила? Та аз даже не го обичам. Просто съм накърнена, задето съм мамена от мъж, който нищо не означава за мен.
Сетих се за неприятния опит с нелюбимия Хонка и казах мъдро:
— Щом не го обичаш, значи можеш да му простиш.
Така и стана. Два месеца по-късно Ибо и Хайнер се разделиха, тъй като Хайнер не можа да прости на Ибо, че така кратко е страдала заради неговата изневяра.
Боравенето с истината и дискретността значително различава мъжете от жените. Жените искат да бъдат лъгани. Мъжете не искат да знаят истината.
Но това е много обширно поле за дискусия. Затова се връщам към моята тема.
6:10
Отварям бутилка много, ама много скъпо червено вино. Спомням си, че е изпратена от Каролина, принцесата на Монако, когато Филип принуди «Бунте» да й плати солидна сума обезщетение.
«Изкуствените гърди на Каролина», мисля, че бе заглавието. Или може би: «Каролина — бременна от Борис Бекер?»
Не помня съвсем точно. По едно време бях убедена, че едва ли не всяка бременна се е сдобила с детето си благодарение на Борис Бекер.