— Хмммм. Щом така смяташ.
Не е лесно да обясниш на юрист, че говори глупости, а когато си само учила-недоучила изкуствоведка, това си е направо невъзможно.
Докато Филип се приготвяше в банята за съботното пазаруване, аз се позамислих още известно време върху думите му, естествено, със съмнение, погледах отвратителните същества на тавана и започнах издирване на причината за появата им.
Откривателството ме озари точно в момента, в който Филип пусна новата си машина «Павони», за да направи капучино: пиниевите ядки в кухненския шкаф се бяха превърнали в гърчещи се топчици. Противно на теорията на Филип, по всичко личеше, че там червейчетата се чувстваха много добре.
Вместо да ми бъде благодарен, че съм спасила жилището му от инвазия на червеите и даже изразих готовност да унищожа гнездото на злото със «Сагротан», господин д-р фон Бюлов Младши се чувстваше някак… е, как да го кажа… прецакан.
Не само че имаше червеи — той и не беше прав. Това смъкна доброто му настроение за целия уикенд до непоносимия минимум. А когато в неделя вечерта едно червейче, което за съжаление не бях забелязала, падна от тавана директно в равиолите му с трюфели, си помислих, че краят на нашата връзка приближава.
— Намираш го смешно, така ли? — промърмори той.
Ами пък смешно ми беше.
И сега какво. Вечерта завърши с това, че си прибрах под мишница кучето, джиесема и четката за зъби и ревяща пренощувах на канапето у фризьора ми Бурджи.
— Мъжете възприемат критиката като посегателство върху самолюбието им — каза Бурджи, погалвайки ме загрижено по врата. — Покажи му, че си мислиш за него като за Господ и повече няма да си имаш никакви проблеми с него.
Бурджи всъщност се казва Буркхард Гинстер, резбата му е изцяло обратна и е доста заможен. Заедно с Удо Валц той е най-търсеният фризьор в града. И тъй като Бенте Йохансон ходи при Удо, аз избрах Бурджи. Не бих могла да си представя нищо по-ужасно от това, както си стоя под каската за сушене с ролки в косите, променена до неузнаваемост, изведнъж да чуя радостния вик: «Кукли! Уат ъ лавли сърпрайс[25]! Никога не бих се сетила, че можеш да дадеш толкова много пари за фризурата си.»
При Бурджи се чувствам на сигурно място. Намирам за безумно шикозно да си имаш фризьор в Берлин.
Познавам Бурджи почти от толкова време, колкото и Филип. Честно казано — всяка жена, която си е намерила точния фризьор, ще ме разбере — вече не бих могла строго да определя кой от двамата мъже е по-важен в живота ми.
Бурджи наистина ми е страшно добър приятел. Той е същата драматична натура, каквато съм и аз. Що се отнася до чувствата му, той е същинско момиче, но откъм глава и телосложение си е мъж. Много поучително.
Съвсем естествено и за мое съжаление Бурджи е голям фен на Филип. По свой начин много хора се оказват фенове на Филип. Някои от тях се чувстват привлечени от генетично определената му арогантност. И тъй като вярват, че всеки, който се отнася лошо с тях, е много по-добър от тях, дават мило и драго, да му се харесат. На жените им допада онзи поглед, с който им казва: «Не ме интересувате ни най-малко.» Моментално го възприемат като цел, до която трябва да се домогнат, както и считат всяко изречение, което се отронва от устатата му, за безкрайно интелигентно само защото не могат изцяло да схванат смисъла му.
Мъжете го уважават, защото печели добре. А обратните припадат по него, тъй като косата му пада художествено върху челото и защото не може да танцува. Според тях това изглежда много мъжкарско. Мисля, че и моето отношение към него е горе-долу същото.
Мъжете, които могат да танцуват, не са никакво предизвикателство. А още по-малко мъжете, които могат да изричат гласно чувствата си, които не забравят рождения ден на майка си и които умеят да пеят хубаво. Не, благодаря, тези точно не ги понасям. По тях няма какво да ваеш, няма нужда да ги променяш, не можеш да ги ругаеш и не можеш да ги презираш с цел повдигане на собственото ти самочувствие. Бих си умряла от скука с мъж, който е точно такъв, какъвто аз бих искала да бъде.
Ние с Бурджи харесваме един и същи тип мъже. Често му нося снимки — Филип с разкопчана риза, подпрян на калифорнийска палма, Филип по шорти стои в турскосинята вода на Коста Смералда. Филип в костюм от три части на «Бриони» пред бюрото си, поставил закрилнически ръка върху рамото на Томас Готшалк.
Бурджи колекционира хубави мъже. За всяка от снимките получавам безплатен масаж на главата. Мм-мхххм.
Филип, естествено, си няма и представа колко много го обожава фризьорът ми. Твърде е възможно това още повече да повиши самочувствието му — нещо, което задължително трябва да бъде избегнато.