6:35
На мен така ли ми се струва, или си е точно така, че мъжете си имат много по-малко проблеми от жените? Убедена съм, че ако не съществуваха жените, мъжете не биха имали изобщо никакви проблеми.
Пътувам из спящия Берлин и си пожелавам да съм мъж. Може би пък мога да се преобразя за съвсем мъничко, просто ей така.
Десет причини, поради които искам да съм мъж:
1. Най-после ще престана да си бръсна краката и да измислям какви ли не техники за обезкосмяване, от които получавам страхотно сърбене и противни гнойни пъпчици.
2. Ще мога да ставам посред кавга, за да изляза за джогинг, да се върна след час с ведро настроение и радостно да питам: «Е, какво, съкровище, отпусна ли си нервите?»
3. Ще мога да ставам посред кавга, да отивам до някой бар, да се оставя да бъда заговорен от някоя жена колко съм страхотен, за да съм сигурен, че вината за кавгата, която съм напуснал, съвсем не е в мен.
4. Няма да ми се налага преди посещение на всеки гала спектакъл часове наред да разсъждавам какво да облека, а три дена по-рано да мина само на сокове.
5. До късно през нощта ще играя билярд с най-добрия си приятел, без да му обяснявам, че точно в този ден съм загубил работата си.
6. Винаги ще си мисля, че имам право.
7. Винаги ще си мисля, че не съм много дебел.
8. Винаги ще си мисля, че жените са неразбрани, а по същността си и неразбираеми същества.
9. Ще разрешавам проблемите, вместо да говоря за тях.
10. Няма да отрупвам мъката си с думи, ще предпочета да я поливам с бири.
Този път и аз ще се справя сама с мъката си. Ще опитам този странен вариант за преодоляване на проблемите. Няма веднага да се обадя на трите си най-добри приятелки, за да събера различни мнения и чак след това евентуално да оформя свое собствено. Ще действам спокойно и разсъдливо, ще се оттегля, докато пътувам по дълга отсечка на магистралата, ще се опитам да открия златната си среда, да подредя мислите си, след което да спра на някоя бензиностанция, където с цел заздравяване на самочувствието ще се изчукам с някой добре сложен шофьор на камион.
Когато се чувстват кофти, мъжете спят със случайни жени. Освен това мъжете биха могли да станат папа, президент на САЩ или пък шеф на «Даймлер-Крайслер».
Мамка му, все някога тия момчета се захващат с-сериозно, нали?
И аз също бих могла да го направя.
Аз съм самотен ездач.
Лаконичен.
On the road.
Разрешавам проблемите си съвсем сама. Няма да се обадя на никого…
6:36
— Кккквввооопраааииишшш?
— Ибо, знам, че е дяволски рано, обаче е страшно важно.
— Ккквввооо?
— Моля те, събуди се! Ало! Ибо!
— Квииигидрънкаааашшш?
— Ама наистина е много важно. Искам да кажа, знаеш ли… как да ти го кажа… защото… преди малко… преди малко напуснах Филип.
За Ибо сънят е свято нещо, но аз усетих как изведнъж тя напълно се събуди. Сякаш я виждам пред себе си как сяда в леглото с разчорлена коса и остатъци от снощния грим по лицето и възглавницата, а на краката обута с вълнени чорапи. Също като мен и тя е зиморничава и през цялата година спи с чорапи, а от септември до май и с вълнен пояс на кръста.
Няма две мнения, винаги мога да се доверя на приятелката си Ибо.
Чувам я да казва:
— О, Кукличке, пак ли? Обади ми се след четири часа. Тогава ще съм напълно будна, а пък вие със сигурност отново ще сте се събрали.
Затваря телефона.
И какво?
— Ибо?
Настина ли е затворила телефона?
Гледам объркано към мобилния си. Да не би да му е свършила батерията? Ей така, спонтанно? Да се е повредил? Или пък нещо друго?
Нищо подобно.
Трябва да отбия вдясно, за да дойда на себе си. Хвърлям поглед към Марпъл, която лежи на седалката до мен и както винаги ме наблюдава меланхолично.
Очите ми се пълнят със сълзи, защото, както често ми се случва, намирам съдбата си ужасна, а отношението към мен — несправедливо.
— Марпъл — прошепвам с трагичен глас, — оставени сме да се оправяме съвсем сами.
Хубавото ми е, че ако и да съм склонна към прекомерни мелодраматични реакции, във всяка една секунда аз съм напълно наясно със себе си и ситуацията — което, разбира се, никога не бих признала. Сама и напълно съзнателно инсценирам чувствените си оперетни постановки и ми се струва, че доста добре умея да го правя. И никак не обичам да ме прекъсват. Докато, хълцайки, прибирам нещата си или скривам лице в треперещите си ръце, или пък огнено, по италиански, обръщам наведнъж две чаши, Филип казва изречения от рода на: