Според мен това е напълно основателна причина, за да бъда обичана.
Неделя.
Денят на наградите «Бамби».
И моят трийсет и втори рожден ден.
Неделя трябваше да е моят ден, а също така и да се осъществи пробивът ми като дива. Вместо това Амели Кукличката Щурм дълбоко наранена напуска света на звездите, преди някой да е забелязал колко страхотна е тя.
6:59
Излизам на магистралата. Отляво и отдясно малки семейни градинки. Започва прекрасен слънчев ден. Хладният вятър вее право в лицето ми, роши нежно косата ми по същия начин, по който някога баща ми несръчно показваше колко много ме обича.
Радио «Берлин» пуска Just the two of us[27] на Бил Уитърс:
Сещам се за Том Биспинг, който ме напусна, когато бях на седемнайсет. Тогава изобщо не очаквах, че ще мога да преживея удара, нанесен ми от съдбата. Часове наред слушах само тази песен, тъй като тя беше нашата песен, защото особено много болеше, когато слушах точно тази песен и защото, когато си на седемнайсет и страдаш от любовна мъка, правиш всичко възможно страданието да бъде колкото се може по-голямо.
Сега съм вече почти на трийсет и две. А сърцето ми все още си няма защита и е все така ранимо.
Продължавам да усещам същата силна болка.
Както първия път.
Лятна утрин в кабрио.
Любовта отново остана някъде зад мен.
Нямам никаква представа накъде да тръгна.
7:00
We look for love, no time for tears…
И какво прави Амели Кукличката Щурм?
Плаче.
7:02
Вече си мисля, че може да се приеме, че двамата с Филип взаимно отворихме един пред друг съвсем нови светове. За него, който цял живот е бил обслужван — първо от майка си, по-късно от първата си съпруга, после от секретарката си, — се оказа твърде интересно да се запознае с гледната точка на професионалното обслужване. Самата аз не обслужвам никого, а правя така, че да си доставям удоволствие. В кафенето пропускам да забележа клиенти, които не ми се нравят. Тия, дето викат «Хей, ало!» или пък потропват с монета по масата, ще има дълго да чакат. А този, когото никога повече не ща дори да видя, направо го режа, като му забранявам дори да си плати сметката.
«Аз избирам гостите си много по-внимателно, отколкото ти клиентите си», ми беше казал веднъж Филип.
А когато за първи път дойде в Хамбург, за да посети моето кафе «Царството небесно», струва ми се, че беше истински впечатлен.
Няма две мнения — кафене «Царството небесно» наистина е прекрасно. Просторно помещение с пръскана мазилка, високи до тавана прозорци, колони в стил сецесион и червени кожени пейки.
По Коледа обикновено украсявам кафето със собствената си колекция светещи гирлянди, поставям триметрова елха, по която закачвам червени панделки и златни топки. Отвън до входа слагаме един светещ Дядо Коледа, който маха с ръка и вика «Хо, хо, хо» към минувачите.
Отворено е от десет до десет. В неделя предлагаме най-добрия брънч[28]-бюфет в града — пълнени палачинки, пресни вафли, бъркани яйца с раци, пастет от сьомга и салата с картофи и хайвер.
Най-много обичам обедите в «Царството небесно». По това време на деня познавам почти всеки в кафенето, а на повечето дори им знам историите. Някои от гостите искат просто необезпокоявани да си прочетат вестника и ми благодарят с усмивка, когато, без да ги питам, им поднеса кафето, което никога не са поръчвали, но пък биха желали да изпият. Ах, колко е хубаво в моето царство небесно! Двете с Ингеборг сме перфектен екип. Тя се грижи за това да върви бизнесът, а аз за добрия вид на кафенето. Междувременно назначихме четирима служители, така че дамите Химелрайх и Щурм работят по изключение в края на седмицата, и то само ако се налага.
Обикновено петък по обяд аз тръгвам за Берлин и се връщам обратно в Хамбург в понеделник сутрин.
Първо трябваше да преобразя жилището на Филип, така че то да стане удобно и за двама ни. Отначало изглеждаше като обиталище на добре печелещ ерген, за когото офисът е много по-важен от стаята, в която живее. Въпреки че беше подредено с вкус, според мен всичко бе ужасяващо минималистично. Тук лампа в стил арт деко, там канапе «Марктекс», в остъклени библиотечки много биографични книги и първи издания на Бен и Музил. Посъветвах Филип да заключи гардеробната си със специален катинар, който да го предпази от крадци. И банята също.
28
Брънч е усреднено понятие между брекфаст (закуска) и лънч (обяд) и се отнася за нещо като късна закуска (англ.). — Б. пр.