— Ума ли си изгубил? Държиш се така, сякаш аз в някакъв безпричинен пристъп на вандализъм съм унищожила целия гардероб на Филип. Какво значи «той никога няма да ти прости»? Че на мен ми е все тая дали ще ми прости, или не!
Винаги когато се разлютя, почвам да говоря прекалено високо. Наследство от майка ми, която по тоя начин споделяше с цялото съседство проблемите, които имаше да разрешава с баща ми.
Госпожа Рьобен, чиято къща бе отляво на нашата, дори веднъж се оплака на майка ми. И то защото майка ми така крещяла, та при тоя шум госпожа Рьобен не смогвала да чуе отговорите на баща ми. Та явно майка ми си нямала представа колко е незадоволително, когато при кавга можеш да доловиш само половината от нещата.
— Аз съм тази, която никога не би простила! — продължих аз тирадата си. — И какво означава «загубила си го завинаги»? Разбира се, че съм се отървала от него! И знаеш ли защо? Защото не го искам повече! Чашата преля! В края на краищата и аз имам гордост!!!
— Ама откъде така изневиделица? Това е било изненада за Филип.
Това ме довърши. И много ме обиди. За какво са приятелите? Във всеки случай не и за да те критикуват! И то съвсем не в такъв емоционално заплетен момент.
Буркхард Гинстер никога не е имал отношение към типично мъжкото поведение. Защо го прави тъкмо сега?
Бурджи върти пръстена с печат на ръката си.
— Кажи ми, Буркхард, защо носиш пръстен с печат?
— Как пък ти дойде точно това на ум?
— Отговори, моля те. Та ти нямаш нищо аристократично. Или бъркам?
— Човек никога не може да знае такива неща.
— Според мен е пълна излагация да носиш пръстен с печат и в същото време да нямаш нищо аристократично в рода си.
— Кукличке, разбирам, че си ми обидена.
— Не съм.
— Щом сме приятели, трябва да си казваме истината, нали?
— И защо трябва да започнем с това точно днес?
Сега пък Бурджи се обиди. Тутакси ми стана мъчно за него.
— Бурджи, извинявай, обаче ми е необходимо малко време, за да дойда на себе си. Дай ми една от твоите отвратителни пурети и ми обещай, че ще ми позволиш да си отворя устата едва след като съм изпушила докрай тази гадост.
Усетих приятен световъртеж. Спрях да пуша преди две години, но сега ми се стори, че е дошъл точният момент да започна отново.
Какво всъщност се случваше?
Коя е тази мизерна немска комедия, която никога не би имала шанса да бъде пусната по кината, която гледам в момента?
Двама души стоят на паркинг край магистралата, единият изглежда като хомосексуален вълнист папагал, другата като раздърпан талисман, който едва ли е в състояние да донесе късмет комуто и да било. Той е в кимоно с най-новите маратонки «Найки», а в косата му има затъкнати черни слънчеви очила «Персол». Тя е в дънки и синя тениска с щампосани цветя. Тя харесва тези цветя, тъй като й напомнят за минали времена, които тя, особено пък в момента, смята за по-добри.
Подутите си от рев очи тя крие зад лилави слънчеви очила, а пък спускащата й се под раменете коса се къдри на най-невъзможните места. В скута й е положило глава едно много, ама много отвратително куче, което от време на време въздиша дълбоко. Няма и десет метра по-надалеч от тях е паркирал огромен камион, на който виси табелка «Нощ и ден те мъкна с мен!»
Световъртежът ми, предизвикан от пуретата, се увеличава, а аз се замислям кой ли би изиграл ролята ми точно в тия дрехи. В международен мащаб бих казала: Джулия Робъртс. А може и Камерън Диас.
Въпреки че бях потресена, когато разбрах, че Джулия Робъртс например страда от липса на истински любовен живот. Отказа да се омъжи за годеника си Кийфър Съдерланд, когото аз и бездруго не намирам за особено атрактивен, защото ден преди сватбата — само ден преди това! — той й бил изневерил. Освен това веднъж беше разказала, че мъжете не смеят да я заговарят само защото е Джулия Робъртс.
Феномен, от който аз за съжаление не страдам.
А пък Камерън Диас се беше оплакала, че правела твърде малко секс с приятеля си. Беше го казала пред «Бунте». За мен това прозвуча като облекчение. Искам да кажа — представете си само, че сте Камерън Диас и се чукате само веднъж в месеца. В такъв случай си казвате, че, ох, даже и да не сте Камерън Диас, се чувствате стотици хиляди пъти по-добре.
На национално ниво най-лошото би било, ако моята роля се изпълни от Вероника Ферес. Или пък — също лошо предложение — от Мариеле Милович. Тъй като с нея биха могли да се идентифицират всички банално нормални жени. А коя жена би искала с нея да се идентифицират всички банално нормални жени?