Но с времето започнах да предпочитам да спя само с мъже, които са ми симпатични. Такива, за които най-малко в продължение на трийсет минути мога да си представя, че по принцип бих могла да се влюбя в тях. Но за съжаление не срещам така често мъже, които си заслужават влюбването. Поне не такива, при които с много добро желание бих могла да си въобразя, че е възможно. Ако ли пък открия такъв, гледам бързо да изчезна, за да не би засегнатият да си помисли, че го намирам за достоен за влюбване.
Така с времето станах вярна, без да искам. По някакъв начин и малко тъпичка. Трябва да опитам да променя ситуацията. Трябва да се науча да се държа като мъж — искам да кажа като жена без емоции, но пък затова с лош характер. Да мога да лъжа, да използвам, след което да кажа бай, бай.
За съжаление в момента е твърде късно за извършването на каквато и да е изневяра. Тъй като отново съм сама. Но ще стана за смях, ако не мога да си намеря някого, когото бих могла да използвам.
19:10
Разбира се, че не беше разказал на Ибо какво точно се е случило. Вероятно самият той си мисли, че разигравам цялото това шоу заради нерадостната вечер в бар «Париж». Той няма никаква представа за истината — и следователно никаква гузна съвест. Той не знае, че аз знам. Не знае, че съм прослушала съобщението на мобилния му телефон и след това съм го изтрила. Знае теоретично, че имам причина да го напусна, но не знае, че знам причината.
Дали някога ще я научи? Не и от мен. Цял живот ще трябва да се пита какво всъщност се случи в онази съдбовна ранна утрин. Нека си мисли, че съм го напуснала, без да подозирам, че той ми е дал повод да го направя. Нека си мисли, че просто съм престанала да го обичам. Да, всичко това ме представя в добра светлина. Кукличката Щурм си тръгва, защото така й се ще да направи. А не, защото е принудена да го направи. Излизам победителка — ако и в действителност да съм изгубила всичко. Но Филип фон Бюлов няма нужда да го знае. Ще мълча, ако и това да не е характерното за мен поведение.
Как ми се ще да си побъбря сега с някого. На Ибо мога да й се обадя едва късно вечерта у тях, тъй като никой не знае колко дълго още Филип ще кисне в «Царството небесно» и ще проследява кой й се обажда по телефона. Ако не ми беше напълно безразличен, би трябвало да се зарадвам, че специално заради мен е пътувал до Хамбург, за да претърси кафенето ми.
Дали пък не е ангажирал частен детектив? Или пък изпраща съобщения за издирване чрез някои от музикалните радиостанции? Той знае, че слушам какво говорят по радиото. А може би вече е у дома, лежи върху леглото ми и притиска нощницата ми към обляното си в сълзи лице?
Ой, дали вчера сутринта, тръгвайки за Берлин, успях да скрия онзи симпатичен изкуствен мъжки полов член във формата на делфинче?
А може би Филип да минава по нашите места?
Местата ни на щастие и секс?
Онази скришна пътечка покрай Алстер, където миналото лято си направихме прекрасен пикник, докато не бяхме принудени да изчезнем оттам заради един лебед-мизантроп, който искаше да ме ухапе по крака.
Горичката в нирендорфското бранище, където смятахме, че никой не ни наблюдава, но едва при обличането разбрахме, че не е било точно така.
Пейката в Йенишпарк, където прекарахме цял един следобед, като един на друг си четяхме пасажи от любимите книги.
«Да скала» в Епендорф, където любезната келнерка винаги без да поръчваме ни носи две порции спагети «aglio olio»[38].
И накрая пощенската кутия, от която започна всичко. Няколко тъмни изгорели петънца все още се забелязват под новата боя и дупката, където се пускат писмата, е малко като крива усмивка. Вечерта на втората годишнина от срещата си отидохме да я видим.
Филип носеше шампанското, а аз чашите. Чукнахме се и с нашата любима пощенска кутия, и кълна се, тогава нямах ни най-малко съмнение в добрите намерения на съдбата, когато е пожелала да ни събере. Бях сигурна, че този мъж е точно за мен. Напълно сигурна. Сигурна по същия начин, както когато на осемнайсетия си рожден ден за първи път влязох в казино и заложих всичките си сто марки на числото осемнайсет.
Край на романтиката. В края на краищата тогава изгубих стоте си марки. И сега също излиза, че този, който съм взимала за точния мъж, е бил грешка. Всичко може да се случи. Но това изобщо не е повод да се хленчи.
Косата е прибрана в суперприческа, коремът ми е стегнат, тъй като целия ден не съм хапвала нищичко. Още съм доста под четиридесетте, кучето ми знае да подава лапа по команда, колата ми е без покрив, в областта на бикините си нямам стрии, а около мен под лъчите на вечерното слънце лежат трима млади мъже, от които единият с видим интерес ми се усмихва.