Мъжете са майстори по отклоняване на вниманието. Често те дори не забелязват, че се е появил някакъв проблем просто защото са заети с постоянните си срещи. Видят ли, че косата им е станала по-рядка, веднага отиват да играят скуош, след което сядат на биричка. Ако пък любовта на живота им ги оставя, те тутакси се чукат с някоя, която най-малкото има по-големи цици. Чувстват ли се самотни, обръщат една бира. Стане ли им тъжно, отиват да гледат филм, в който много хора загиват по най-ужасен начин — и това някак си им връща доброто настроение. След което сядат да изпият по още една бира.
Ако жените отделяха по-малко време на мислите си за самите себе си, отношенията с партньора, децата, родителите и проблемите на седемте си най-близки приятелки, тогава щяха да имат далеч по-малко проблеми.
Мъжете умеят да се отдръпват от нежеланите чувства. Жените държат да ги изживеят докрай. Да, даже лягат във ваната, запалват свещи наоколо си и слушат музика, само и само да направят положението още по-тежко. Слушат я високо и си пускат все едни и същи парчета.
Ето моята лична класация топ четири на песните, които жените във фаза на душевни смущения по никой начин не бива да слушат. И четирите парчета са страхотни и специално изпробвани от мен.
Възхитителната песен номер едно, да, разбира се, че не може да бъде никоя друга освен «When a woman’s fed up» на Ар Кели.
Когато за първи път чух тая песен в колата, бях съвсем неподготвена, беше събота сутрин и аз отивах до отделението за хранителни стоки на магазина «Карщат» в Епендорф.
Представете си само: започва безобидно, може би все пак има нещо съвсем мъничко обезпокоително, но все още не предполагаш, че може да се случи нещо лошо. Засилваш. Нещо нежно докосва сърцето ти, появява се чувството на трепетно очакване и надежда. След това те обзема цялата. Очаквано и въпреки това някак изведнъж:
Казвам ви, трябваше да отбия вдясно, тъй като ме разтърси до дъното на душата ми.
Номер две в класацията ми е Бой Джордж. Съвсем случайно открих една негова песен на иначе за нищо не ставащо CD. Казва се «If I could fly» и започва с китара, звучаща като откритие, тиха меланхолия и нещо отдавна отминало. След това запява тъжно прекрасен глас и те хваща направо за сърцето, така че според мен всички влюбени, които имат някакви спомени, свързани с тази песен, са за завиждане. А всички останали ще бъдат направо сломени, щом я чуят.
Божествената Марая Кери заема третото място. Няма нито едно сломено сърце, което да остане безучастно при «My all». Ще се разлюлее най-късно на втората минута и петдесет и четири секунди, където е финалният рефрен. На това място сълзите сами бликват:
«Глазхаус» застават на четвърта позиция с «Ако това е любовта». Тази песен е истинска любовна болка. Чувстваш се току-що изоставен, ако и току-що да си се оженил.
20:23
За съжаление знам проклетата песен наизуст. Ето, вече звучи в главата ми и само ще усложни ситуацията.
Точно това се случва и с мен сега. Нямам и идея къде бих могла да пренощувам. А утре? Утре имам рожден ден. Събуждането — ако изобщо мога да заспя, — знам, ще бъде ужасно. Онзи кратичък момент, дълъг само няколко многоуважаеми секунди, в които още не знаеш кой си, къде ги и в каква форма на живот се събуждаш. Все едно дали си млад или стар, все едно дали е лято или вечна пролет. Дори всичко да ти е наред, зазвучи ли песента, думите й ти се забиват направо в мозъка:
20:25
Край на всичко това. Времето на инсценираните самоизтезания, на оргиите от преливаща мъка в осветената от свещи вана отмина. CD-плеърът в главата ми точно върти Ар Кели в дует с Бой Джордж, около сломеното ми сърце блещукат свещи, но аз изправям рамене, поглаждам кучето си по гънките, топвам блините в хайвера и се опитвам да застана върху сгъваемия стол като кралица на трона си.