— Ох, миличък — казах аз отначало, обзета от скука, — какво пък толкова се е случило?
Дори за кратко предположих, че може да ми направи предложение за женитба. Или пък иска да обсъдим подаръците, които ще поднесем на родителите ми за Коледа? Във всеки случай вътрешно аз вече се бях оттеглила от този разговор и даже не слушах внимателно, когато той започна да говори.
— Кукличке — каза задъхан Хонка и пое въздух навътре. — Кукличке, влюбих се в друга жена и искам да се разделя с теб.
Сигурно към две минути съм го гледала, без изобщо да разбирам какво се случва.
— Всъщност да, повече нямам какво да ти казвам — рече той след пауза само за да не мълчи. — Искаш ли веднага да си тръгна?
Продължавах да го гледам ококорена като… да, както се гледа, когато те напуска мъж, когото дори не обичаш. Много е срамотно. Искам да кажа, свикнали сме да ни напускат мъже, от които не искаме да бъдем напускани. Това е огромна, изпълнена с драматизъм и достойнство болка. За нея са написани романи и книги със съвети как да се справим със ситуацията. Всеки го е преживявал. Тогава човек изисква силна доза съчувствие и никой не му прави забележки, когато поради чистото страдание за три седмици наддаде четири кила.
Но не може да прекараш две години и половина с един мъж само от съжаление към него и, да си призная — от пъзливост, след което да бъдеш изоставена от него. Можех поне да си спестя цялото това време на търпение!
— Виждаш ли — каза по-късно приятелката ми Ибо, — можеше ти да го напуснеш, и то далеч по-рано.
— Разбира се, че отдавна щях да го напусна, ако само можех да предположа, че той ще ме напусне!
Ах, това бе една твърде безплодна дискусия.
Във всеки случай изобщо не знаех как да отвърна на обяснението на Хонка, че ме напуска. Той повтори въпроса си:
— Кукличке, искаш ли веднага да си тръгна? С удоволствие бих останал още малко, за да гледам новините.
Погледнах към часовника, свих рамене и казах:
— Две години и половина скучах до теб, тъй че ще издържа още половин час.
Да, знам, реакцията ми беше евтина и съвсем не на ниво. Изобщо не се гордея с думите си. Обаче бях така дълбоко наранена, че не можах да си спестя проклетията.
Хонка, както винаги, изобщо не ми се разсърди. Гледа новините, преди да изчезне от живота ми и да се подслони при помощник-аптекарката.
Днес жената на Хонка ръководи фирма за производство на запушалки за шишенцата за лекарства. А самият Хонка, доколкото знам, в момента за трети път е в отпуска по майчинство.
Кой идиот е казал, че благодарение на опита човек поумнява? След случая с Хонка бях твърдо решена никога повече да не избирам мъжете по това дали биха се спогодили с най-лошите ми качества — обаче никога не ми се удаде. За съжаление все така се случваше, че не се влюбвах в мъже, които считах за ценни от човешка гледна точка. Всички те станаха мои най-добри приятели: Том, който изглежда страхотно секси, който ми довери проблемите си с теглото и който не се осмелява да пресече пътя на жена, която би искала да има сериозна връзка с него.
Също така и Йо, поетът, който е така умен и нежен. Който има нужда от хабилитирана мис Свят, усещаща по-хот, докато гледа тематична вечер по телевизия «Арте».
Да не говорим за Франк, женен за трети път, и то отново щастливо. Късметлията.
Самата аз по-скоро съм нещастна. Не, нещастна не е точната дума. Но все нещо не е както трябва. Може би защото се занимавам прекалено много с проблемите си. Те са мои верни спътници и ми осигуряват материал за забавление и теми за разговор.
Не ми се случва особено често да цитирам класиците на немската литература — затова пък знам наизуст много от съвременните творби като «Али Макбийл», «Зайнфелд»[2] и Ксавиер Найдо,[3] — но на това място няма как да не цитирам добрия стар Гьоте, който някога е написал:
«Няма нищо по-трудно за издържане от поредица от добри дни.»
Човекът е бил много умен. Самата аз не бих могла да го кажа по-добре.
Когато вечер на някой купон намирам себе си за неустоима, гарантирано на следваща сутрин на брадичката ми цъфва пъпка. И то от онези, които болят и без да ги докосваш.
Когато след върховно нощно чукане с някой непознат по най-модерен начин и без думи напускам апартамента, няма начин полицаите да не са отнесли колата ми. Значи трябва да се върна обратно и тихичко да помоля да се обадя в най-близкия участък.
Когато вечер си лягам рано, на другата сутрин не чувам будилника.