Какво прекрасно усещане: тихо заключваш вратата след себе си, за да не го събудиш. Вмъкваш се по чорапи в банята, за да си измиеш зъбите и махнеш грима, тъй като знаеш, че дисциплинираното сваляне на грима преди лягане е гаранция за здрава и чиста кожа дори и в напреднала възраст. Косата, дрехите ти миришат на цигарен дим, пила си вино, малко си пофлиртувала и заедно с най-добрата си приятелка сте се държали тъй, сякаш сте на седемнайсет, кльощави и ненаситни за чужди целувки. Заглеждала си се по русите мъже малко повечко от необходимото и си се кискала като тийнейджър само защото са те почерпили някое питие. Играла си игра, в която не можеш да загубиш, правила се така, все едно все още търсиш мъж, ако и отдавна да си намерила своето съкровище. Дарявала си мъжете с многозначителни усмивки. Впечатлила си мнозина от присъстващите просто защото не ти е било необходимо изобщо никого да впечатляваш.
И след това се прибираш у дома късно през нощта, в която всичко е изглеждало така лесно, и обличаш пижамата, ухаеща на «Ленор». Влизаш безшумно боса в спалнята. Вмъкваш се под завивката. Той специално я е разпухал заради теб. След това задържаш дишането си, за да чуеш неговото. Спокойното му дишане, докато спи. Дълбоко и регулярно. От време на време с леко похъркване, което в този час на нощта така разтапя сърцето, че чак сълзи заблестяват в очите ти в тъмната стая. После шумно дърпаш завивката, покашляш се леко и изпружваш крака си към неговата страна на леглото и го улучваш право в прасеца. Правиш го така, та след това да можеш да твърдиш, че просто си се обръщала в съня си. Защото, когато след малко той ще отвори очи полусъбуден, ще се случи нещо изключително прекрасно: пипнешком ще започне да те търси, ще те придърпа към себе си в неговата половина, ще те обгърне с ръце, а после ще те положи върху оскъдно окосмената си гръд, която представлява най-хубавото място на света, ще ти промърмори нещо неразбрано, нещо съвсем незначително, което обаче ще прозвучи страшно нежно, ще положи бузата си в малката, но винаги топла и ухаеща вдлъбнатина между шията и рамото ти и отново ще потъне в съня си. Ще похърка малко. А ти ще се чувстваш у дома, защитена от цялата гадост на света, утешена от всички болки, освободена от всички грижи — също като в ония вечери, когато си била още дете и майка ти е заставала до леглото и ти е чела «Белоснежка и Червенорозка», след което винаги е оставяла някъде да свети приглушена светлинка, преди да те предаде на съня, а тя самата да отиде в кухнята.
На този свят няма нищо по-хубаво от любовта. Така си е.
16:07
Дебел зауерландски боквурст. Е, браво. След като на половин дузина шофьори им писна от чакането и избраха да свият по първата отбивка, аз застанах точно зад висок колкото къща камион. С надпис «Дебели заурландски боквурстове». И отдолу напълно реалистична рисунка на товара. Ама че отврат! Когато вместо глад усещаш любовна мъка, няма по-неподходящо място от това, което съм заела в момента.
Зауерландският камион в отвратителна последователност изплюва от ауспуха си направо към моята вентилация дебели, черни, миризливи облаци. Поглъщам тия остатъчни газове, стоя без никакво мърдане в задръстването, изгубила съм земното си щастие и на всичкото отгоре се потя в сянката на някакъв дебел боквурст. Ако на секундата не се сетя как да прекарам времето си в задръстването, депресията ми ще вземе да се превърне в агресия и ще нападна както ядящия сандвич с шунка до мен, така и дебелия боквурст пред мен, пък ако ще и да ме арестуват. За да си запълня времето с нещо, но също така и за да прогоня тъжните мисли от главата си, които вече усилено ме нападат, казвам единственото стихотворение, което знам наизуст. Хайнрих Хайне. Винаги правя впечатление с него.
Не се утешавам. Нищо вече не се харесва на моето сърце. Ох, каква отвратителна, отвратителна гадост!