16:25
Имам идея. В следващите три минути ще изброя десетте най-важни причини, според които си заслужава да живееш сам. Защо да си сам е състояние, към което трябва да се стремим. Защо днес е празничен ден. Защо и след десет години с удоволствие ще си спомням за този ден. Денят, в който Амели Кукличката Щурм си възвърна свободата.
Най-после!
Сама!
Ура!
Ето списъкът на най-важните причини, които ми хрумнаха в бързината.
…
…
16:30
Мамка му! Напълно блокирах.
До вчера, когато живеех в двойка, всеки час ми идваха наум поне двайсетина причини, според които е по-добре да останеш сам. Няколко пъти седмично се замислях сериозно за раздяла. Това бе за мен постоянен източник на занимание и вътрешно безпокойство. Защото никак не обичам да не правя нищо. А понякога честно съм се питала за какво ли ще си говоря с Ингеборг вечер след работа, ако Филип не ме изправя пред толкова много и така интересни проблеми.
За политика? Ибо се оправя добре в политиката. Преди време дори беше активен член на зелените, но от протест към нещо си напусна. Срещу какво е протестирала, днес тя изобщо не помни, но преживяването било чудесно.
Когато с искрящи очи тя ми разказва за демонстрацията в Брокдорф[45], все се питам в какво ли съм си пропиляла времето, когато съм била млада и пълна с енергия. Тогава съм имала време да се ангажирам с нещо, което не е свързано директно с мен.
Не, политиката не е най-силната ми страна. А откакто лично се запознах с Улрих Викерт[46], не мога да се накарам дори да погледна новините по телевизията. Казвам ви, който веднъж в живота си е стоял на парти близо до Викерт и е чул смеха му, години наред ще бъде преследван като фобия от зловещото преживяване. «Харрр хохохо харрр.» Горе-долу така звучи смехът му. И днес само при мисълта за този звук ми настръхва кожата.
Но пък затова с часове мога да се отдам на междуличностните отношения и смущенията при тях. Аз съм много добра слушателка, когато става дума за любовна мъка, мисли за раздяла, съмнения в партньорството като цяло и конкретно с определен човек. Няма такъв проблем, който да не бих могла да си представя. Нощи наред с Ибо сме обсъждали нашите отношения, анализирали сме неосъзнати изказвания и жестове, говорили сме за тактики за възвръщане на загубеното самочувствие, на изгубения партньор или за това как да възстановим отново мира у дома. Оплаквали сме се една на друга от усещане на лошо отношение или липса на внимание.
Сещам се за една забележителна вечер с Ибо в «Царството небесно». Последните клиенти отдавна си бяха отишли, бяхме заключили вратата и седяхме на любимата ни маса до прозореца, като помежду ни имаше бутилка «Просеко» и препълнен пепелник. Бях пропита от мекота и нежност, тъй като съвсем неочаквано Филип ми беше изпратил пролетен букет чрез службата за куриерски услуги, така че нямах никакъв повод за оплакване. Има такива фази на хармония, които за щастие по някое време съвсем хармонично стигат до края си.
Но онази вечер Ибо беше в лошо настроение.
— Какво става с теб?
— Конрад отново ми досажда. Нямаш представа какво е.
— Отново ли?
— Искаш да кажеш: продължава ли.
— Ах, Ибо, ти пък си прекалено взискателна.
Не е в стила ми да защитавам мъж, още по-малко мъжа, който тормози най-добрата ми приятелка. Но понякога наистина ми дожалява за Конрад. От половин година се мъчи да угоди на Ибо.
Запознаха се в сауната на «Меридиан». В този момент Ибо се беше настроила да лови мъже и се остави Конрад да я покани на бара на чаша прясно изцеден плодов сок. Разбира се, че тогава — в края на краищата и двамата бяха по хавлии — тя нямаше как да разбере що за вкус на обличане има той. Защото иначе при всички случаи охранителната й система щеше да сигнализира за наличието на проблем. Но когато след време тя откри, че Конрад има склонност към ризи с цвят на патладжан и каубойски ботуши, вече бе твърде късно.
Не искам да кажа, че Ибо има безупречен вкус. Това обаче не й пречи да изпитва смут при вида на модните залитания у другите. Така че тя беше изумена от гардероба му, когато за първи път го видя облечен. И, както след това се изясни, дрехите не бяха единственото, което не я задоволяваше.
Конрад и Ибо не си пасваха в нито едно отношение. Ибо обича спагети. Конрад предпочита равиоли. Ибо обича — което е рядкост при жените — филми, в които се пролива много кръв и падат трупове. Конрад иска да гледа комедии. Ибо е крайно неподреден човек, Конрад обратното. Конрад обича да си поспива сутрин, Ибо става рано. Откъдето и да го погледнеш има несъответствия, но въпреки това помежду им властва странна сила на привличане.
45
Демонстрация на зелените срещу атомните електроцентрали през 1995 г., при която има десет арестувани. — Б. пр.