— Харесва ми, защото е така различен — беше казала Ибо в началото на връзката им.
Но не след дълго различията им почнаха да й досаждат. Всъщност — ако се опитам по изключение да бъда коректна — Конрад не беше виновен, че има предпочитания, различни от тези на Ибо. Да не си подхождаш с някого, може да се случи на всеки, и никой не е виновен за това. Но Ингеборг виждаше нещата по друг начин.
— Знаеш ли какво направи той вчера? Посред бял ден пусна щорите, за да гледа «Формула 1». Каза, че слънцето му пречело. Не можел да се наслаждава на състезанието, ако нещо непрекъснато му напомня, че навън времето е хубаво.
— Разбирам го. Аз също предпочитам да гледам телевизия, когато навън е навъсено.
Опитах се да изгладя конфликтите. Което не ми е в характера.
— Така е. Само че разликата се състои в това, че в прекрасен летен ден ти няма да седнеш да гледаш телевизия. Не е нормално. Двайсет и пет градуса на сянка, и то в Хамбург. Събитието на века. Другите двойки излизат да карат кану, лежат край брега на Алстер, отиват на открит басейн или пък сядат край Елба и пият вино. Какво прави в това време Конрад? Пуска щорите. Струва ми се, че си измислям, толкова е невероятно.
— Така си е.
Звучи банално, но не е. Понякога човек трябва да се съобразява с другите и да постига целта си с тактика и педагогика.
— Какво искаш да кажеш? Сякаш ти не се опитваш постоянно да промениш Филип. Та ти си специалистката по «да не приемаме мъжете такива, каквито те са»!
Това, разбира се, е вярно. Но за разлика от Ибо аз вече имам няколко забележителни успеха.
— Има неща, с които или свикваш, или не им обръщаш повече внимание и ги оставяш такива, каквито са. Няма никакъв смисъл от непрекъснатото мрънкане. Ако искаш мъж, с когото да караш кану при хубаво време, просто си намираш някой друг.
— Но аз този си го харесвам.
— Понякога това не е достатъчно. Има двойки, които се обичат повече от всичко на света и въпреки това не могат да са заедно, защото нощем единият иска да спи на отворен прозорец, а другият на затворен. Понякога компромисите не са възможни. Прозорецът винаги е или отворен, или затворен.
Струва ми се, че обобщих проблема както философски, така и погледнат от практическата му страна. Облегнах се назад и засмуках дълбоко от цигара, като след това се опитах да изпусна пушека далеч в пространството по възможно най-интелектуален начин.
— Добре — изпъшка Ибо. — Ще му дам още един шанс. В края на седмицата искаме да отидем до Балтийско море. Да видим какво ще излезе.
— Ибо, трябва да ми обещаеш нещо — погледнах я аз строго. — Мрънкането е забранено. Вземи се в ръце. Този път го остави на мира. Като му мрънкаш, това го прави несигурен в себе си и още по-лош за изтърпяване, отколкото и бездруго намираш, че е.
Ибо ме погледна умислена.
— Искаш да кажеш, че трябва да го игнорирам?
Безсмислено е да казвам, че в момента двамата отдавна вече не са заедно.
16:45
Спешно ми се налага да отида до тоалетната. В същия момент се сещам за нещо, което би било основание да се приеме, че е по-добре да живееш сам: няма нужда всеки път да се обясняваш защо за пореден път трябва да отидеш до клозета. И защо искаш да гледаш «Безсъници в Сиатъл» по ZDF вместо «Нашествието на дивите гъски» по Kabel 1. И то при положение, че имаш «Безсъници в Сиатъл» на видео и че можеш наизуст да цитираш най-важните моменти от него. Том Ханкс: «С нея снегът винаги изглежда малко по-бял, ако можете да разберете какво искам да кажа.»
И не трябва да обясняваш, че имаш чувството, че си на диета, когато цял ден не си хапвала нищо, а вечерта само за час опукаш голям плик чипс и освен това още две блокчета мюсли «Балисто».
Прекрасно е да живееш сама, защото мъжете са напълно безчувствени типове, не разбират нищо от жени, не умеят правилно да ни оценяват и освен това са така тъпи, та не могат да разберат, че жените не искат да бъдат оставяни сами, когато, хълцайки, се хванат за челото и с провлачена походка тръгнат към спалнята, казвайки почти без глас: «Искам да остана сама.»
Много е гадно, когато мъчително се оттеглиш, за да останеш сама и никой не забележи усилието. Лежиш и хлипаш декоративно разположена върху леглото, само леко си притворила вратата, за да може стенанията ти ясно да достигат до всяко кътче на жилището и какво от това? Нищо. Приятелчето ти използва удалата му се възможност необезпокояван да гледа по Premiere мача между «Борусия Дортмунд» срещу ФК «Байерн». Казвам ви, пълна отврат.