Когато жените се оттеглят, те искат да бъдат забелязани. Това не е чак толкова трудно за разбиране. Затова жените рядко оставят мъжете си на спокойствие. Просто не са в състояние да го направят — все едно дали някоя приятелка току-що е звъннала по телефона, или пък точно е започнал филм с младия Кари Грант.
Жените изхождат от себе си. Разсъждават така, сякаш става дума за тях самите: когато мъжът разсърдено отиде в другата стая, за жените това е знак, че той има нужда от внимание. Мъж, който напуска помещението с думите: «Няма никакъв смисъл да се разговаря с теб, нека просто прекратим този разговор», от женска гледна точка с всичка сила крещи за помощ. Мъж, който не иска да говори, се нуждае от нашата емоционална подкрепа. Затова го приласкаваме, след което той ни наругава, че сме му късали нервите и че сме досадни, непоносими кози.
Приятели, разберете ни: не бихме могли да ви оставим на спокойствие, тъй като знаем колко вредно нещо е спокойствието. Не можем със сърдит тон да приключваме разговори, защото след това фалшивото звучене ще се превърне в главата ни в какофония на ужаса.
Понякога се питам как ли би изглеждал животът и как би се променило обществото ни, ако мъжете и жените можеха да се разбират. Сигурно би имало драстично нарастване на безработицата. Всички семейни психотерапевти и издатели на наръчници по общуване ще трябва професионално да се преориентират. Много женски приятелства ще се разпаднат поради липса на горещи теми за обсъждане. Телекомът ще фалира. Значително ще намалее употребата на алкохол и цигари. Цветари и бижутери ще трябва да пресметнат към петдесет процента загуби. Никога повече цветя и дрънкулки за сдобряване. Защото тия, дето не се карат, не могат и да си простят. И на последно място ще се срути цялата индустрия за разкрасяване с всичките и хапчета за отслабване, сокове с белтъчини, книги, групи за взаимопомощ и уреди за бързо изгаряне на мазнините, тъй като жените най-после ще разберат, че мъжете може и да се обръщат подир тънките девойки, но в крайна сметка се женят за закръгленките.
Ще почнем да се разбираме един друг — и най-вероятно няма да има какво повече да си кажем.
Осмелявам се да ви предложа тезата: животът не би бил достоен за живеене и нашето общество ще тръгне към гибел, ако мъжете и жените общуваха в пълно разбирателство.
Но докато човечеството продължава да се дели на две групи — тези, които са в процес на търсене, и другите, които се задоволяват с наличното — земята ще продължава да се върти и светът да съществува. Приятели, ако трябва да бъдем честни, всичко се върти само около това.
16:48
Но аз, аз повече не искам да съм сред тези, които търсят. Нее, съвсем честно — не.
Стоя сама в проклетото задръстване и страшно много ми се ходи до клозета. Пускам касетата на Бурджи, която би трябвало да ми пасва на прическата. Отначало Глория Гейнър се опитва да ме освежи:
След това се включват «Вилидж пийпъл»:
И накрая прастарата песен «който не пее с нас, някой му е стъпил на ушите» за Чингис хан:
При нормални обстоятелства нищо не би могло да ме задържи да не се разтанцувам. Но при наличните обстоятелства предложеният набор от песни ме натъжава още повече и увеличава натиска върху подутия ми пикочен мехур.
16:57
Вече ми е дошло съвсем до гуша. През последните десет минути изминах едва петнайсетина метра. Ако продължавам със същите темпове, ще изтърва вечерта по телевизията церемонията за раздаването на наградите «Бамби». Ще се предава директно след осем и петнайсет. В никакъв случай не искам да я пропусна. Толкова много мазохизъм вече би бил прекалено. Как вървят по червения ми килим. Без да знаят, че ако бях там, щях да им отмъкна шоуто. Искам да чуя накъсаните благодарствени слова на победителите и да видя швенковете на камерата към публиката. Там някъде, впрочем доста напред заради добрите си контакти в тъпия им бранш, ще седи Филип фон Бюлон. Ако и вече ни най-малко да не се интересувам от него и израстването му в обществото, все пак с удоволствие бих узнала какъв ли костюм е облякъл тази вечер.