— Няма да продължи и половин час. Имам една съвсем малка работа за уреждане.
— Награда ли ще получавате?
— Нещо такова.
В живота си досега винаги съм се старала да ме харесват. Безобидната, любвеобилна, отнесена Амели Кукличката Щурм. Цялата ярост, която се е трупала за трийсет и две години у мен, тази вечер ще избълва навън. Честит рожден ден, Кукличке!
Церемонията тече.
Поемам дълбоко въздух.
Напред в борбата. Нямам нищо за губене. Отдавна съм изгубила всичко.
21:05
Влизам в залата при публиката през една странична врата. Виждам познати физиономии. Черно Йобатай[50] глупакът, седи на края на реда. На краката с маратонки, червени като задника на павиан. Защо ли са го пуснали? Оливер Гайсен[51] има вид на човек, който току-що се е измъкнал от леглото, а Харолд Шмит се е свил между Хайке Макаташ и Бастиан Пащевка. Разбираемо, защото на сцената, застанал пред голямо златно «Бамби», точно в момента Фил Колинс пее най-новата си приспивна песен. Дори и мен ме изпълва нещо като чувство за разтоварване и скука.
Но не съвсем.
Открих Филип!
Седи на първия ред, обграден от две блондинки: Томас Готшалк и Бенте Йохансон. До Бенте е Юлиус Шмит, следват Ксавиер Найдо и Том Круз.
Прекрасно, Бюлов, значи си достигнал целта на мечтите си. До теб е номинираната ти изгора и си на един ред с любимия си певец и актьор, чийто реплики от «Невъзможна мисия» знаеш почти наизуст.
Сърцето ми се качва в гърлото. По гърба ми се спускат перлички пот. Дали да не си взема кучето и да се прибера у дома. Но краката ми не могат да мръднат, а погледът ми не се отмества от онази двойка.
Ако в този миг падна и умра, изобщо няма да жаля за себе си.
21:07
Ръкоплясканията ме изваждат от дълбоката ми мъка. Фрауке Лудовиг подава на Фил Колинс букет цветя, подарява му две въздушни целувки и обявява следващия номер от програмата:
— Уважаеми дами и господа, никога досега една номинация не е разпалвала така страстите. Кое телевизионно предаване тази вечер ще бъде обявено за най-новаторския телевизионен формат на годината? Отговора ще научите от следващия ни гост. Поздравете единствената, несравнимата Верона Фелдбуш!
Тъпа крава с неестествено хубава фигура. Не познавам лично госпожа Фелдбуш, но въпреки това не мога да я търпя. Човек се привързва към някои от оценките си като към плюшени играчки.
Верона дълго отваря плика, след което започва да се хили:
— Дами и господа! «Бамби» за най-новаторски телевизионен формат се връчва на… «Овулацията на живота ти» с водеща Бенте Йохансон!
Аааа! И това на всичкото отгоре. Ще се пръсна. Първо ми отмъкна мъжа, а сега се издокарва и с награда. И двете незаслужено. Шведска глупачка. Докато Бенте триумфиращо се качва по стълбите към сцената, придружена от викове «Браво!» и «Ууу!», аз бавно се придвижвам напред.
Верона подава на Бенте златната сърничка.
— Мила Бенте, радваш ли се на наградата, ако и видимо не всички да споделят, че тя е за теб?
— Ах, дарлинг, мисля, че съм си заслужила завистниците. — Бенте се хили като пача.
Гледам тясната й рокля, дългите й слабички ръце. Дългите й тънки крака. Дългата й тънка шия. Никога не съм се чувствала толкова ниска и дебела. Сълзите напират в очите ми и само мисълта колко ужасно бих изглеждала при акта ми на отмъщение, ако съм с размазан туш по миглите, ме спира да не се срутя хлипаща на земята.
След час ще мога да рева колкото си искам. Но сега първо трябва да довърша цялата история тук с гордост и хладнокръвие.
Бенте се приготвя за благодарствената си реч.
— Тенкю, Верона. Тенкю на журито, на моя продуцент и на родителите ми, които не спряха да ми вярват. Но най-много благодаря на моя партньор в живота. Защото от днес за мен и за него започва ново летоброене. Тази награда е и за теб, доктор…
Силен писък кара зрителите да обърнат погледи в друга посока. Верона Фелдбуш се хваща за главата и изхвърчава зад сцената.
А аз за пореден път се пращам по дяволите, задето не съм се научила да хвърлям право в целта.
Но все някога, казвам си, ще уцеля където трябва.
Понеделник, 5:30
Имам лош характер и хубава фигура. Мога да паркирам добре, а още по-добре ми се удава да казвам «не». Висока съм само един и шейсет, но отдавна не гледам към никого отдолу. Всеки е толкова висок, колкото се чувства. А човек се чувства по-велик, когато може да гледа от горе на долу. Имам лош характер и хубава фигура… Сега е малко след пет и половина… Понеделник сутрин е…