Почувствах се безкрайно щастлива, когато открих Силвия на една от масите. Силвия е най-добрата актриса на Германия и най-натоварващата те личност, която познавам. Освен това е единствената жена на света, която се осмели да напусне мъжа си, въпреки че тя е над четирийсетте, а той под четирийсетте. Много я обичам. Може би защото и тя ме харесва.
В нейното обкръжение по правило жените не се държат мило една към друга. Разменят си или ролите, или мъжете. И тъй като аз не играя никаква роля, се налага много да внимавам за мъжа.
В продължение на трийсет и четири минути Филип не се погрижи за мен. Ето това не мога да го понеса. В това отношение реакцията ми е типично женска. Когато присъствам някъде, искам присъствието ми да се отбележи. И то по възможност изчерпателно. Ако не бъде направено, възникват проблемите.
Поговорих със Силвия за предимствата на младите мъже.
Филип е с осем години по-възрастен от мен. След два месеца ще празнува четирийсет. В настроението, което бях, започнах така разпалено да хваля преимуществата на млад любовник, че дори Силвия, която по същото това време имаше за гадже един двайсет и две годишен, се настрои скептично.
По време на разговора ни непрекъснато хвърлях по някое око в посока на тоалетната — Бенте говореше възбудено и с широки жестове с Филип. През цялото време държеше главата си отметната назад, както правят жените в реклами за козметични продукти за коса.
Опитах да се концентрирам върху разказа на Силвия за някакъв нов филм, където тя отново щяла да играе ролята на измамена съпруга.
— Знаеш ли, Кукличке, продуцентите просто не могат да разберат, че на жените след четирийсет също още им се чука.
Понаведох се малко, защото Силвия по характерния си начин говореше доста силно.
— Ама наистина ли е така? — попитах, изпълнена с надежда.
Аз съм едва в началото на трийсетте, но поставена пред избора секс или най-новия филм с Хю Грант, честно ви казвам, със сигурност ще ми трябват няколко минутки, за да си помисля…
— Разбира се, че е така — наду тромпета Силвия. — На трийсет и пет изживях първия си вагинален оргазъм. Оттогава става все по-хубаво!
Едно младо мъжле с художествено оформена козя брадичка се загледа с интерес в нас и ни попита какво искаме за пиене.
Към един часа Силвия си тръгна. С козята брадичка под ръка. Целуна ме по устата и каза на сбогуване:
— Слушай, малката, това тук не бива да го търпиш повече. Или си иди у дома, или шибни един по мутрата на Филип.
Пет минути гледах объркана в чашата си с вино.
Виждам се как се засилвам.
Виждам учудената физиономия на Филип и надутата му буза. От ъгълчето на устата му протича тънка струйка кръв.
Виждам се да се усмихвам.
Блъсвам диетичните сандвичи към кокалестата гръд на Бенте Йохансон и казвам:
— Момиче, иди си вкъщи да хапнеш нещо.
След това отново се обръщам към Филип.
Той ме гледа втренчено, без изобщо да разбира какво се случва.
Аз казвам:
— Сладурче, ти си от аристократично потекло и имаш прекрасен задник, но аз съм Амели Кукличката Щурм и заслужавам много повече.
След това се обръщам кръгом на тънките си токчета, махвам с два пръста на тъмнокожия келнер, който изглежда като напълно истински Дензъл Уошингтън, увивам ръцете си около бедрата му и заедно с него излизам бавно навън — не и без да разклатя видимо съблазнителното си дупенце.
Йеееее…
Въздъхвам облекчено.
След това се прибирам вкъщи.
Без да бъда поздравена. Смазана. Но твърдо решена на другата сутрин да възвърна достойнството си.
5:40
Един видимо ядосан кос ме измъква от тъжните ми размисли. От перилото на балкона реди в стакато сърдити ругатни в мрачната утрин, мрънка заради някакви си свои работи.
Аз съм привърженичка на мрънкането. Правя го с удоволствие. Но непрекъснатото мрънкане не е достатъчно да постигнеш каквото искаш.
Шест без двайсет. Знам защо се събудих така рано. Иначе никога не ми се е случвало. Със сигурност не и след такава нощ. Но днес е денят, в който най-после ще направя това, което само заплашвам, че ще извърша.
Сестрички! Колко пъти ви се е случвало да хвърляте чаша по стената, поне във въображението си, и да избоботвате сърдито: «Така повече не може! Няма да ме видиш повече!» Колко пъти сте посягали към чантичката си с тоалетните принадлежности и към концентрата за възстановяване на кожата на «Кларинс», след което, блъскайки вратата, сте напускали къщата? Къщата, в която мъжът ви в това време си е налял чаша хубаво червено вино и е пуснал телевизора с мисълта, че в следващите двайсетина минути така и така отново ще цъфнете на вратата?