Выбрать главу

Ето защо през 1970 година група учени от различни националности, но всички с големи звания (ала според мълвата и с намалени творчески възможности вследствие хроническата преумора), предложи да се заеме повторно с проекта, но с помощни средства и с обсерватория върху невидимата част на Луната, която представлява сигурна преграда за идващите от нашата планета радиовълни. Доводите за съществуването на други обитавани светове, значението на влизането във връзка с вероятно много по-развита цивилизация, самата идея за международно сътрудничество в научната област, всичко това се оказа достатъчно убедително за отделните правителства и те отпуснаха големи суми за осъществяването на проекта ОЗМА-2. Така се пристъпи към работа с най-нова техника и с внушителна финансова помощ, което караше да се топят от завист скептично настроените учени.

Основният уред в обсерваторията бе гигантски радиотелескоп с хилядометров диаметър, чиято полусфера се вместваше в един естествен лунен кратер3 и денонощно изследваше звездното пространство. Допълнителното съоръжение също бе на голяма висота: селектори, аудио-визуални устройства за запис, лаборатории, обзаведени с най-съвременна апаратура, компютри, обработващи най-сложни програми. Необходимата енергия се доставяше от атомна централа. Така в „Космос“ доброволно се затвориха двадесет и четирима учени, подпомагани от голям брой висококвалифицирани специалисти. И тъй като не бе определен срок за изследванията, те всички, окрилени, решиха да работят, докато получат желания резултат. Никой не се съмняваше, че с такова техническо обзавеждане и с участието на някои от най-големите умове на века всяко съобщение, долетяло от междузвездните далечини, ще бъде веднага уловено и разчетено. Ала, уви, в обсерваторията не се получаваха никакви сигнали.

Тогава, пред безмълвието на небето, първоначалното въодушевление лека-полека спадна и отстъпи място на отегчението, което започна да се изражда в непоносима меланхолия. След година близо половината от обитателите се отказаха и се върнаха на Земята, за да се заемат с не толкова неблагодарни задачи. В края на втората година само трима продължаваха яростно да отстояват ОЗМА-2; имаха на разположение неколцина инженери, но и те се сменяха на тримесечие.

Наистина безкрайното очакване на знак, подаден от дълбините на Вселената, се оказа непосилно за човешката психика. И макар за всички да бе априорна истина, че едно неколкогодишно мълчание е в пълно съгласие с теорията на вероятностите по отношение честотата на проявление на извънземен разум, то тази истина с нищо не им помагаше. Тъкмо обратното, тя ги навеждаше на мисълта, че може да прекарат целия си живот (капчица в океана на времето) тук, без никакъв резултат, без да отхвърлят или да потвърдят вълнуващата хипотеза. Освен това Луната далеч не е приятно място за обитаване, особено пък пустинната й невидима половина. Оттам не се вижда нашата планета, гледка, която винаги вдъхва сигурност, а и никакво небесно светило не разкъсва мрака на несвършващите нощи.

От тримата, издържали досега, двама бяха от първите участници в проекта: Додж, един от най-изтъкнатите астрономи на времето си, и Ърквин, който бе известен с изследванията си в математическия анализ. Що се отнася до психолога Молтън, той нямаше равен в тънкото познаване на човешката психика. А задълбоченото владеене на законите на човешкия дух е решаващо — изтъкна Додж, когато го убеждаваше да дойде в обсерваторията, — щом се готвим да влезем във връзка с друг вид разум.

И ако бяха устояли по-дълго от останалите на еднообразието в лунната станция, то бе благодарение на научната им подготовка. Отначало, изправени пред безмълвието на сигналоуловителните уреди и неподвижността на записващите устройства, те прекарваха времето си в разговори и в сложни изчисления за вероятността от съществуване на извънземен живот. После проучиха основно всички хипотези, създадоха дори свои и стигайки до положителен извод, поведоха горещи спорове за формата и вида на посланията, които щяха да им изпратят съществата, принадлежащи несъмнено към един много по-развит свят. Проявяваха невероятно въображение и находчивост, искаха да надминат себе си, особено Ърквин, за да се пренесат в други измерения и да се поставят на мястото на подобни създания.

вернуться

3

В обсерваторията в Аресибо, на остров Пуерто Рико, рефлекторът също е поставен в естествена падина, изравнена с булдозер. А при многобройните лунни кратери с най-различна големина подобна идея се оказа още по-съблазнителна. Б. а.