— Ако тяхната цивилизация владее удивителни източници на енергия? — намеси се с необичайна разпаленост винаги спокойният Молтън. — Ако са преценили, че съобщението е толкова важно, та оправдава изразходването на огромна енергия, тогава?
— Не се увличайте — възпря го Додж. — Уверявам ви, че се дължи на природно явление. Не за първи път улавяме електромагнитни вълни, предизвиквани от звездни пулсации.
— Не е природно явление — упорствуваше Олга. — Сигналът е изпратен от мислещи същества.
— Додж!
Астрономът трепна. Гласът на Ърквин, който все така бе свел глава над свитъка, издаваше необичайно вълнение. Дори в най-разгорещените спорове той не бе прозвучавал по такъв начин.
— Додж! Олга не е полудяла!
— Какво!
— Тя има право. Съставен е от разумно създание.
— Знам да броя до две хиляди и петстотин — обидено промърмори девойката.
— Какво казахте? Две хиляди и… — нервността обхвана и астронома.
— Погледнете, Додж, и бройте; както тя е преброила, както и аз.
И разгъна дългия лист на пода. Записът започваше така: (вж. стр. 160)
Додж бе легнал по корем и броеше на пръсти редуващите се нули и единици. Надигна се след няколко минути със сияещо лице.
— Имате право… Деца, днес е велик ден.
— Не разбирам какво става… — започна Молтън.
(cut)
(Тук и по-долу пропускам двоични числа и схеми, чието възпроизвеждане от синтезатор на реч би било отегчително… Явно на хартията е възпроизведена част от дългата разпечатка… (Б. Виктор от bezmonitor.com))
— О, сега няма време, приятелю — викна Ърквин. — Олга, моля ви, милиметрова хартия и нещо за писане!
— Ето.
Макар че бързаше да съобщи новината, тя не бе забравила да донесе и необходимото за работа. Ърквин й поблагодари с поглед, разбута останалите, настани се на едно писалище и започна да пресмята, следвайки с пръст знаците от записа.
— Проверявайте, Олга. Ръката ми трепери… Не, диктувайте ми, така ще стане по-бързо.
— По-бързо, да по-бързо! — препираше и Додж. Олга взе листа и занарежда:
— Петдесет пъти единица… Проверявам… да, петдесет пъти. После само една единица, следват четиридесет и осем нули и една единица… Така. Сега — единица и четиридесет и осем пъти нула… Сякаш…
— Без коментари, моля — обади се Додж. — Давайте нататък.
— Не ме притеснявайте! — възропта Ърквин. Астрономът се отдръпна с нежелание и за да залъже нетърпението си, захвана се да обяснява на Молтън:
— Две хиляди и петстотин е идеалният математически квадрат.
— Да, вярно. Как не се сетих. Равно е на…
— На петдесет по петдесет. Смятате ли, че едно природно явление, например трептенето на звезда, може да породи точно такъв брой сигнали? Прекалено необикновена случайност, почти невъзможна. Оттук се налага и заключението. Какво, мислите, прави сега Ърквин?… Получава ли се нещо, Ърквин?
— Ако ме прекъсвате всяка минута — избухна той, защото се бе разсеял и пропуснал реда, — никога няма да свършим. Оставете ме най-после на мира!… Повторете, Олга.
— Още четиридесет и осем нули, после — единица.
— Добре, добре — примирително рече Додж. — Да не им пречим… петдесет, умножено по петдесет, означава, Молтън, че съобщението е подредено в петдесет реда с по петдесет знака. Ние отдавна мислим за такъв способ. Но това тук е по-просто от диаграмата на Дрейк4… Та ето какво прави в момента Ърквин.
Върху лист милиметрова хартия той вече бе нанесъл на един ред първите петдесет знака от записа. Петдесет и първия пренесе на втория ред, все така от ляво на дясно, стигна до края, мина на третия и продължи по същия начин нататък. Работеше трескаво и напрегнато, като от време на време глухо възклицаваше.
— Мисля, че става ясно — каза Олга. — Петдесетият, последен ред е само от единици… Точно така.
— Как иначе! — заликува Ърквин. — Трябваше веднага да съобразя. Погледнете, Додж.
И показа на колегата си това, което се бе получило, (вж. стр. 163)
— Чудесна симетрия! — разочаровано установи Молтън. — Но не виждам с какво ще ни помогне тя.
Сетне замълча, за да не разсейва другарите си. Само за няколко секунди и Додж стигна до извода на математика и се обърна към Олга:
— Поемете веднага наблюдението. Ще последва още нещо.
— Трябва да последва!! — натърти Ърквин. — Всички записващи устройства са включени, даже микрофоните, тук, в стаята. Ще разберем кога започва предаването.
(cut)
Massage iVO retranscrtt (LE CADRE)
— Ако започне.
Нима се съмнявате, Молтън? Не виждате ли, че това което получихме, е само рамката? Рамката, в която ще се впише съобщението. Трудното в подобни предавания, основаващи се на двоичната система, т. е. на редуващи се нули и единици, е да се отбележи точно началото и краят… Напънете се малко — нервно възкликна той. — При радиопредаване нулата е просто отсъствие на сигнал, мълчание. Е. ще разберете по-късно… Но отсега можете да ми вярвате. Кадрирането е извънредно полезно.
4
При осъществяването на първия проект ОЗМА проф. Франц Дрейк бе измислил подобен способ за предаване на съобщения. Той взема число знаци, получено от първите две числа. Още по-просто е да се избере идеален математически квадрат, както са постъпили обитателите на звезден куп M-13. Б. а.