— Ти ме попита дали съм „го правила“ в хамак. Тъй като току-що си бяхме легнали и ти не поясни какво точно имаше предвид, реших, че става дума за спане. После ме попита къде съм „го правила“ и аз ти отвърнах: „На балкона“. Край на спора.
— По дяволите, ти много добре знаеше какво имам предвид. Изобщо не ме интересуваше твойто спане. А когато се къпахме на водопада, те попитах дали си се чукала на балкона с мъж, когото едва-едва познаваш, защото ти ми каза…
— Помня какво ти казах. Също така не съм виновна, че през цялото време си мислиш само за секс. Казах ти, че до сега не съм правила любов на балкона с непознат мъж, просто защото изобщо не съм правила любов на балкона. Сега млъкни, моля ти се, и ме остави да спя!
— Не — изсъска той. — Сега ще те удуша.
— Е, много си докачлив — сгълча го тя и се усмихна в мрака.
Бен изобщо не се усмихваше, а кипеше от яд. Джилиън го беше казала нарочно, през цялото време го измъчваше с лъжите си, защото подозираше, че той умира от ревност, без съмнение, мъжете си имаха големи проблеми с тъй наречения нежен пол. Жените държаха всички козове в ръцете си. Разбира се, не всички бяха хитри и коварни като Джилиън Шърууд. Тя познаваше слабите му места като петте си пръста.
Бен протегна ръка и раздруса хамака й.
— Последен въпрос, но без никакви усукани отговори, имаш ли романтична, сексуална или друга връзка с някого в Щатите?
— Искаш да знаеш голата истина, така ли? — попита тя.
— Да. Истината. — Бен се повдигна, изгарящ от нетърпение.
— Поне от шест месеца не съм излизала с никого.
— Но защо, за Бога? — Той беше направо потресен.
— Защото предпочитам да бъда по-скоро сама, отколкото да търпя някой досадник. Освен това никога сексът не ме е интересувал особено много.
— Глупости — изтърси той. — Затова сега ми налиташ непрекъснато.
— Много изискано се изрази — иронично заяви Джилиън. — Лека нощ! Имам намерение все пак да поспя.
Бен се отпусна в хамака си, доброто му настроение се бе завърнало. Джилиън очевидно бе луда по него.
На другата заран напуснаха молоката, заедно с Дата Даза и още четирима индианци, които ги отведоха до реката. Яномамите без колебание им посочиха мястото, където бяха оставили лодките. Бен не се учуди, когато забеляза, че едната е изчезнала. Тревожеше го единствено възможността да не би Кейтс и Дутра да са ги изпреварили, да са взели лодката и да са им устроили засада зад някой завой. По-разумно би било да ги чакат тук, при лодките, но може би са се уплашили от индианците. Кейтс и Дутра изобщо не можеха да се сравняват с тях по умения и опит.
Скритите салове и провизиите бяха непокътнати, така че Бен се поуспокои. Ако Кейтс беше взел лодката, сигурно щеше да натовари и част от храната.
Бен качи на моторницата единия сал и запаси, които щяха да им стигнат до Манаус. Кейтс и Дутра може би щяха да вземат останалата част, но пък не му се искаше да лишава Пепе и другите мъже от храна. Най-сетне се сбогуваха с индианците, Бен запали мотора, бавно изкара лодката от залива и я насочи надолу по течението. Джилиън маха с ръка, докато индианците не се скриха от погледа й.
Дутра се криеше зад дебелите яки корени, които се сплитаха над главата му и не смееше да си поеме дъх, за да не го усетят индианците. Ако не беше загубил пистолета си, мрачно си мислеше той, всичко щеше да бъде съвсем различно. Но пистолетът бе изчезнал, когато преди два дни се подхлъзна по една разкаляна стръмнина и се изтърколи в едно дере. Така че не му оставаше нищо друго освен да клечи в храсталаците и да се крие от онези дребни подли копелета. Те не можеха да се мерят с него по сила, но отровните им стрели не бяха за подценяване.
Беше вървял денонощно, за да достигне пръв до лодките и бе успял. Но тъй като не беше въоръжен, нямаше смисъл да напада гадния Луис, пък и в тая част от реката нямаше никакъв цивилизован живот, така че нямаше от къде да се снабди с оръжие. Взе едната лодка и я скри нагоре по течението, сетне зачака Луис и женската да се появят. Беше почнал да товари и храна, ала се усети, че така само ще се издаде и ще засили бдителността на Луис.
Сега щеше да ги следва отдалече и да дебне за някоя възможност да се сдобие с оръжие. Стигнеха ли по-оживени места, щеше да нападне някой търговец и да открадне пушката му. Луис щеше да се чувства сигурен и нямаше да бъде толкова предпазлив. Няколко куршума и диамантът щеше да бъде негов.
Дутра изчака още един час, докато яномамите се ометат и Луис набере малко преднина. После лесно щеше да го настигне.
Макар и да бе загубил пистолета, Дутра бе доволен от развоя на събитията. Откакто Кейтс му каза, че Луис е напипал диаманта, не можеше да мисли за нищо друго. Щом го продадеше, щеше да си купи хубави дрехи и златни бижута, като онези, дето ги даваха по телевизията. Щеше да се разкарва из Манаус с голяма американска кола и всички щяха да се страхуват от него. Вече нямаше да има нужда да се крие в джунглата, когато го търсеше полицията, защото щеше да разполага с достатъчно пари, за да ги подкупи.