Выбрать главу

Дутра мечтаеше за диаманта. Не беше го виждал, но си го представяше. Сигурно изглеждаше като парче лед, шлифовано като онези диаманти на женските пръстени. Ако го погледнеше на слънце, сигурно блясъкът му щеше да го заслепи. Никога не бе желал нещо толкова силно, както този диамант. Луис не го заслужаваше. Дутра щеше да го убие с удоволствие.

* * *

Джилиън веднага опъна един хамак под навеса и с наслада се изтегна в него.

Бен я погледна с чувство на облекчение, защото отново бяха сами. Радваше се, че се срещнаха с индианците, но от друга страна някак съжаляваше, че в интимния им свят са проникнали чужди хора. Искаше да бъдат само двамата с Джилиън.

— Капитанът очаква повече старание от страна на екипажа — извика й той.

— Екипажът ще положи повече усилия утре — рече тя и затвори очи.

— Че какво ти е днес? Цяла нощ си спала.

— През първия ден от цикъла ми винаги се чувствам уморена и не ми е добре — обясни му тя, без да си отваря очите.

Настъпи мълчание.

— Все още се уча. Не ми каза, че си неразположена, само заяви, че се чувстваш уморена през първия ден от цикъла ти. Все още ли съм наказан?

— Неразположена съм — заяви тя. — И не съм виновна, че това съвпадна с твоите номера.

Бен я погледна внимателно и забеляза тъмните кръгове под очите й.

— Имаш ли нужда от нещо? Мога ли да ти помогна?

Тя отвори очите си и му се усмихна. С истинската си усмивка, не с онази, ангелската, от която го хващаше страх.

— Добре съм, просто се чувствам отпаднала. Ако имаш нужда от мен, ме събуди. Обещавам ти, че утре ще съм на линия.

Не можеше да изостави руля в този участък от реката, иначе щеше да я гушне и да я държи в прегръдките си, докато спи. Искаше му се да я люлее като бебе, твърде странно, защото тя беше изключително издръжлив и корав човек.

— Колко време ще трае?

— Кое, цикълът ми ли или странната ти приумица, че съм нагласила всичко, за да не ти разреша да ме любиш толкова пъти, колкото решиш? Цикълът ми трае четири-пет дни, а ти, както виждам, си все още жертва на приумицата си.

Той се ухили.

— Откъде ти дойде на ума, че като си неразположена, не може да се любим?

— От обстоятелството, че не ми харесва, не искам и няма да ти разреша.

— Е, значи ще трябва да приключим спора.

Тя се изхили на тъжната нотка в гласа му и се намести обратно в хамака.

— Между другото, нямах намерение да ти отказвам да се разходя с теб, но ти беше толкова убеден, че нямаше как да не се включа в играта. Благодаря ти за идеята, иначе щях сложа нещо горчиво в храната ти.

Той замълча за момент, сетне избухна в смях.

— Следващия път действай по своя преценка.

— Така и направих — заяви Джилиън и отново притвори очи. — Идеята ти беше брилянтна, така че не можех да я пренебрегна.

Той все още се смееше.

— Спи спокойно, скъпа.

— Благодаря, Бен.

След няколко минути той се обърна отново към нея, долови равномерното й дишане и се усмихна. Макар и да беше хитра и опърничава, с нея се чувстваше така щастлив, както никога през живота си. Трябваше да измисли някакъв начин да я задържи в Манаус.

20.

Тази нощ тя спа в прегръдките му. Очакваше, че пак ще спят в хамаците, но той разви постелката и нагласи мрежата против комари така, че да образува малка палатка около тях, защото си спомни, че тя не обича да спи без никаква защита срещу пълзящите насекоми. Легна с глава върху рамото му и спа по-добре от предните няколко дни. Горещината отново бе станала потискаща, след като бяха напуснали планините, и макар че щеше да им бъде доста по-хладно, ако бяха спали разделени, нито един от двамата не предложи подобно нещо и не се дръпна от другия. Чувстваше се по-щастлива, когато можеше да го докосва. Макар че обичаше и да го дразни и ядосва, винаги беше много доволна, когато той я държеше в прегръдките си.

Дните им заедно вече бяха броени. Оставаше им около седмица. Спомни си думите му, че връщането към Манаус ще отнеме по-малко време, отколкото пътуването нагоре по реката, тъй като щяха да пътуват по течението на реката, а не срещу него. Искаше да използва всеки момент с него, докато можеше. Нещата бързо щяха да се променят, щом стигнеха Манаус. Тя щеше да направи това, което трябва, а след това щеше да се върне в Щатите.