Сигурно бяха задрямали и изпаднали в един от онези моменти на дълбоко безвремие, от който тя се събуди с чувството, че не е изминало никакво време, а в същност знаеше, че не е така. Слънцето беше прехвърлило зенита си, горещите му лъчи огряваха отстрани навеса и се опитваха да проникнат под него. Бен се размърда и протегна, след това се претърколи, застана на колене и обу панталоните си.
Очакваше някоя от провокиращите му, заядливи забележки или поне известен израз на самодоволство, но макар и отпуснато, лицето му изглеждаше сериозно. Вдигна я на крака без никакво усилие и дълго я държа в прегръдката си, с буза, опряна върху главата й. След това силно я целуна и каза:
— Облечи се, преди да е минал някой.
— Не сме виждали жива душа след оня бордей, а и през целия ден никаква лодка не се е вясвала по реката.
— Знаех си, че страдаш от известна доза ексхибиционизъм — познатата му усмивка се появи отново, — още щом те видях да се появяваш така пред яномамите.
— Идеята беше твоя — избухна тя в смях.
— Да, но си мислех, че ще останеш с фланелката.
— И тя имаше нужда от изпиране.
Докато си подхвърляха реплики, тя се облече, а след това решиха, че са гладни. Джилиън приготви набързо задушено с риба, като просто изсипа няколко консерви и ги остави да заврат. Лесно задоволяваха апетита си тези дни, защото бяха привикнали с оскъдната, проста храна. Сигурно и двамата щяха да се разболеят, ако сега им предложеха пълно ресторантско меню. И стомасите им трябваше да привикват наново към цивилизацията.
Бен пусна двигателя и изкара надалеч лодката от брега, след това внимателно зави и започна да я измъква от заливчето, за да тръгне по реката. Видя друга лодка да се спуска по течението и намали скоростта, за да може да ги задмине.
Джилиън се беше втренчила в наближаващата лодка, като засенчваше очи с ръце.
— Тази лодка изглежда точно като нашата — каза тя. — Май че е втората. — присви очи и ги фокусира върху кормчията й, като забеляза огромните му рамене и твърде малката глава. — Дутра! — ахна тя със смесица от ужас и неверие.
Бен засили оборотите на двигателя докрай и той реагира с рев, а лодката подскочи. В същото време Дутра изглежда разбра кого задминава, така че и той засили оборотите до краен предел.
— Легни на пода — каза Бен автоматично — и плъзни пистолета към мене.
По дяволите! Почти никога не си позволяваше да оставя пистолета извън обсега си, докато плаваше по реката, и да му се случи точно сега! Така му се искаше да има пушка под ръка.
Дутра стреля, но беше твърде далече, за да е точен и куршумът прелетя над главите им.
Джилиън взе пистолета на Бен, после запълзя на четири крака и като се опитваше да не се подава над ръба на лодката, му го подаде.
— Върни се назад. Той ще стреля по мене, тъй като аз съм единствената му мишена.
— Тогава и ти се наведи, глупако — викна рязко тя, като го дръпна за панталоните.
Лодките се насочиха с пълна скорост под ъгъл една към друга. Бен завъртя кормилото рязко надясно, като се надяваше да спести няколко ценни секунди, стига да не се натъкнеха на някой от многобройните дънери, които плуваха по реката. Рязкото движение извади Джилиън от равновесие и тя се изтърколи към сандъците с провизии. Дутра стреля отново и този път куршумът разкъса дървените перила.
Бен вдигна пистолета си и също стреля, но Дутра се наклони настрани. Бен стреля още веднъж, като бързо коригира прицела си. Щеше да бъде пълно чудо, ако уцелеше нещо, тъй като и целта, и опората му подскачаха като диви мустанги, но поне щеше да накара Дутра да стои долу.
Джилиън застана на колене. Два куршума пробиха дървената стена на лодката и тя се хвърли обратно на дъното.
Бен отвърна на огъня, като изстрелите паднаха във водата. Миризмата на барут изпълни ноздрите й.
Влязоха в течението на реката само на пет-шест метра преди Дутра. Бен застана на едно коляно, с лице към кърмата, която беше открита с изключение на тоалетната с размери на телефонна будка. Дутра беше точно зад тях и лодката му беше толкова близо, че се движеше в дирята им и по този начин наваксваше времето. Бен стреля и уцели кормилото, но Дутра отново се наведе и избегна изстрела.
Бен погледна напред съвсем навреме, за да може да заобиколи един голям дънер. Дутра, който караше лодката си в дирята им, бе облагодетелстван от това, тъй като вълната отхвърли дънера настрани и успя да се приближи още повече до тях.
Бен свирепо изпсува. Не можеше да управлява лодката при максимална скорост и същевременно да участва в престрелка с Дутра. Трябваше да се справи с кучия му син, преди някой заблуден изстрел да го уцели право в гърба и Джилиън да остане сама лице в лице с Дутра.