— Джилиън, ще трябва ти да управляваш лодката! Ще можеш ли?
Тя не се поколеба, а изпълзя напред.
— Внимавай! — надвика тя рева на мотора.
— Ти внимавай! Наведи се, колкото се може повече, и ако е възможно, мръдни настрани, за да не си точно под прицела му.
Тя направи това, което й каза той, като приклекна отстрани с ръка върху кормилото, а главата й беше вдигната само колкото да надникне над носа на лодката. Бен бързо изпълзя до кърмата, като се прикриваше зад тоалетната.
Един изстрел го накара да се просне по корем и почувства как лодката потрепери под него. Вдигна се на колене и стреля бързо три пъти. Дутра изкрещя и падна настрани, но инстинктът подсказа на Бен, че нараняването му не е сериозно. Просто го беше одраскал. Почака малко с обтегнати нерви и когато след няколко секунди Дутра се показа отново, с протегната и стабилна ръка, в която проблясваше дулото на пистолета му, Бен беше готов и стреля едновременно с него. Дутра отново изкрещя, като се хвана за рамото и се смъкна настрани.
Лодката се разлюля силно, а ритъмът на двигателя се наруши. Кучият му син стреляше по мотора, а не по тях! Другата лодка ги застигаше с двигател на пълна скорост и застопорено кормило, така че дори и не се люлееше.
— Дръж се! — извика гръмогласно Бен. — Ще се блъсне в нас!
Джилиън хвърли обезумял поглед над рамото си, като чувстваше, че кормилото се опитва да се изскубне от ръцете й, а двигателят се дави и блокира със стържещ звук. Отчаяно дръпна кормилото с всички сили в опита си да се отстрани от пътя на Дутра. Останала без задвижване, лодката тромаво се наклони на една страна, и почти веднага другата налетя отгоре им. Джилиън отхвръкна и се просна на палубата, а главата й се удари силно в стената. Видя как Бен се улови в последния момент за единия от коловете на навеса и това го спаси да не падне през борда.
Бе успяла да извърти лодката достатъчно, така че ударът не беше фронтален. Другата лодка се бе забила в дясната задна част на тяхната и ги беше разтърсила силно. Кърмата на съда на Дутра се люшна напред, а двигателят продължаваше да бучи и да работи. Навсякъде се разхвърчаха трески, носовете на двете лодки се блъснаха един в друг и конструкциите им започнаха да се рушат, като двата съда се слепиха един за друг като две глинени топки. Силата на удара счупи руля и дросела на втората лодка и двигателят й спря окончателно.
Внезапната тишина беше така пълна, така късаща нервите, че точно в този миг тя разбра колко оглушаващ е бил трясъкът. Зашеметена се опита да стане, но всичко плуваше около нея и тя се смъкна на колене.
Всички провизии бяха разхвърляни по палубата. При удара Бен беше изпуснал пистолета, но за щастие той не беше паднал във водата. Грабна го и се хвърли към кърмата на лодката, целият напрегнат.
— Добре ли си? — попита той.
— Да — отвърна тя, макар че не беше сигурна. Но щеше да се справи.
Той си проправи път към задната част, където другият съд се бе забил в тяхната лодка и я беше разбил на трески. Върху палубата беше започнала да се насъбира черна вода, която се насочваше към носа. И двете лодки бяха пробити.
— Извади сала и го надуй — викна Бен през рамо.
Джилиън се отърси от замаяността си и се добра през накланящата се палуба до сала. Скоростта на преобръщане като че ли растеше с всяка секунда и в най-добрия случай имаха няколко минути, за да напуснат лодката.
Водата започна да се плиска около обувките на Бен. Той бутна настрани парче от счупения нос. Къде беше Дутра? Ако е бил на носа на лодката, трябваше да е мъртъв, защото всичко бе натрошено. Освен това го беше уцелил два пъти. Върху едно парче дърво имаше кръв.
Но Дутра го нямаше — ни жив, ни мъртъв. Нямаше и следа от движение, не се чуваха никакви звуци освен пукането на дърво, когато лодките се повдигаха и спускаха надолу при движението на вълните.
Може би бе паднал от лодката при сблъсъка. Ако е бил в безсъзнание, вече трябваше да е мъртъв. Дали не се беше добрал до брега, без те да го забележат, през краткото време, което беше изминало от удара? Бен разгледа внимателно брега, като се вглеждаше да забележи дали някоя от големите папрати не се мърда малко повече, отколкото беше нормално, и по този начин да даде знак, че някой е минал покрай нея. Но всичко изглеждаше нормално. Пеперудите се стрелкаха необезпокоявани.
Обърна се пак към разбитите лодки, но те бяха така натрошени, така вклинени една в друга, че би било невъзможно да ги претърсят, преди всичко да потъне. Знаеше, че съществува възможността Дутра да се е вкопчил от другата страна на останките, но просто нямаше време да провери. Трябваше да надуят сала, да го заредят с провизии и да се махнат от лодката.