Скочи върху гърба му, ръцете й се вкопчиха в мократа му, мазна коса и задърпаха назад с неистова сила. Злодеят изрева от болка, жилите по дебелия му врат се издуха, докато се опитваше да противостои на силата, която го дърпаше назад.
Тя чу как Бен крещи нещо, но не разбра какво се опитва да й каже. Обхвана гърба на Дутра с крака и отново дръпна с всичка сила. Изскубна цели кичури коса от главата му и се стовари в калта; пръстите й несъзнателно все още стискаха черните косми.
Дутра виеше, обезумял от болки. Беше яхнал Бен и го натискаше в калта. Той лежеше по гръб, без опора и не можеше да обезвреди по никакъв начин разярения бик. Не можеше да го хвърли или да го преметне. Побеснял, Дутра извиваше ръката му и се мъчеше да му отнеме пистолета.
Бен бе съсредоточил всичките си сили в тази ръка, защото оръжието беше единствената му надежда.
Джилиън скочи на крака. Зад нея сеньората крещеше отчаяно. Хората в колибите се бяха събудили от виковете и започнаха да се събират. Всички наблюдаваха безмълвно кошмарната сцена.
Дутра бе яхнал гърдите на Бен. Бе твърде високо и не можеше да го достигне с коляното си. Джилиън ясно набеляза целта си и пристъпи напред с решителността на централен нападател на важен футболен мач. Не се поколеба и нанесе страхотен шут право в целта. Ботушът й се заби в слабините на Дутра.
Злодеят изрева страхотно, тялото му се сгърчи и се олюля настрани. Бен светкавично се изправи и вдигна пистолета. Стреля веднъж и куршумът проби слепоочието на Дутра. Едрият мъж рухна на земята.
Бен с усилие се измъкна изпод тежкото тяло и се изправи на крака. Джилиън стоеше на няколко метра от него, водните капки се стичаха по лицето й, косата и дрехите бяха прилепнали към тялото. Не сваляше поглед от Дутра: юмруците й бяха стиснати, гърдите й се повдигаха тежко сякаш го чакаше да се размърда.
— Джилиън? — Бен бавно се приближи до нея. — Той е мъртъв.
Тя не му отвърна. Той си спомни ниското, гърлено ръмжене, с което се бе метнала на гърба на Дутра като фурия, като озъбена хищница. Докосна ръката й, опитвайки се да я изтръгне от вцепенението.
— Той е мъртъв, скъпа. Аз го застрелях.
Тя се поколеба, сетне рязко кимна.
— Ти ми спаси живота — продължи Бен с тих, спокоен глас. — С какво го удари, та му причини такава болка?
Тя постоя неподвижно, сетне го погледна с празни, стъклени очи.
— Смачках му топките — гласът й трепереше от шока.
— Хайде, скъпа, ела да се скрием от дъжда — рече той и я прегърна през кръста.
Тя се изплъзна от прегръдката му и рухна в калта. Бен се наведе да я вдигне, но нещо в израза на лицето й го възпря. Знаеше какво изпитва, защото в душата му бушуваха същите чувства. Убийствен бяс разтърсваше Джилиън — трябваше й време, за да се съвземе. Трябваше да я остави сама със себе си.
Сеньората го викаше от верандата. Беше облечена в дълга бяла нощница, а в дясната си ръка държеше мачете.
Той погледна към Джилиън. Тя все още седеше в калта с превити рамене и сведена глава, а поройният дъжд се изливаше върху нея. Беше мокра до кости. Бен неохотно я остави и тръгна към верандата.
— Какво означава всичко това? — дрезгаво извика сеньората. — Познавате ли този мъж?
— Ще ви разкажа всичко — рече той. — Бихте ли направили кафе или най? Джилиън ще има нужда от нещо сгряващо.
Сеньората подскочи и го изгледа с укор, като че ли я бе обвинил в липса на гостоприемство.
— Разбира се. Ще донеса и чисти кърпи. — Тя погледна към тялото на Дутра. — Ще трябва да го махнем оттук. — Всички жители на селото бяха наизлезли и се взираха безмълвно в неподвижното тяло. Сеньората им извика: — Пренесете го отзад в бараката! — Неколцина мъже пристъпиха напред, хванаха трупа на Дутра за ръцете и краката и го помъкнаха към бараката.
Сеньората влезе вътре, а Бен се приближи до Джилиън и коленичи в калта.
— Хайде, скъпа. Сеньората ще ти донесе кърпи да се подсушиш. Ще пийнем и кафе. Как ти се вижда предложението ми?
— Смислено — отвърна тя и вдигна поглед към него.
Той си наложи да се усмихне.
— Така е. Дребните неща помагат да се завърнеш към нормалния живот след преживяна криза.
— Добре — въздъхна тя и се изправи. Движеше се бавно и предпазливо, сякаш мускулите не й се подчиняваха. Той отново я прегърна през кръста и двамата тръгнаха към верандата. Дъждът спря, бурята отмина. Бен вдигна глава нагоре към звездите, които се показаха между разкъсаните облаци.