Сеньората се появи с няколко кърпи. Джилиън избърса лицето си, сетне започна да суши косите си. Нямаха сухи дрехи, за да се преоблекат, така че трябваше да стоят мокри.
Сеньората ги наблюдаваше с присвити устни.
— Мисля, че ще ви намеря някакви дрехи — рече тя. — Съпругът ми бе едър като вас, сеньор, Бог да прости подлата му душа. А на теб ще ти дам пола и блуза, пиленце.
Джилиън наистина се чувстваше като малко мокро пиленце. Беше вир-вода, кална и изтощена. Сеньората им даде дрехи и те заобиколиха от задната страна на къщата, където се преоблякоха, необезпокоявани от никого. Полата на сеньората бе твърде дълга и твърде широка за нея, висеше до средата на глезените й, но възрастната жена й даде един колан от кадифе, който тя уви около кръста си като пояс. Бе събула калните ботуши, но нямаше какво да обуе. Бен също беше бос.
Сеньората им се притече на помощ с два чифта стари кожени сандали. Те също бяха твърде големи за Джилиън, но все някак щяха да се задържат на краката й.
Сетне се настаниха на масата и пиха горещо, сладко кафе. Джилиън седеше мълчалива и бледа, докато Бен разказваше на сеньората същността на историята. Той изпусна доста подробности, изобщо не спомена за диаманта, обясни само, че Дутра е убил брата на Джилиън и ги е преследвал, защото са станали свидетели на убийството. Разказът му не бе особено убедителен, но сеньората не му зададе никакви въпроси.
Наместо това заяви, като че ли ставаше дума за нещо съвсем обикновено:
— Утре сутринта моите хора ще отнесат тялото във вътрешността на джунглата. Не е хубаво да го погребваме близо до къщата. Заради миризмата, нали знаете.
Бен си мислеше, че мъртвият Дутра едва ли щеше да мирише толкова гадно, колкото приживе, но запази забележката за себе си. Никой не спомена нищо за властите. Хората в изолираните селища се оправяха сами с неприятностите.
— Сеньора, мога ли да използвам тоалетната? — попита Джилиън. За първи път обелваше дума, откакто бе благодарила за кафето.
Възрастната жена кимна и посочи към задната част на къщата. Джилиън стана от масата. Бен я проследи с поглед. Главата й бе сведена.
— Тя ще се съвземе — рече сеньората. — Силна е. Нападна го смело, без да се колебае и да си губи времето с писъци и кършене на ръце.
— Знам — каза Бен и се усмихна. — Тя притежава кураж за десетима.
Десет секунди по-късно се сепна и скочи на крака.
— По дяволите!
Той тръгна към верандата, където спяха. Раницата му бе изчезнала.
— Какво има? — разтревожено попита възрастната жена.
Бен полетя към пристана, псувайки на всяка крачка. Джилиън вече бе на сала, звездната светлина очертаваше силуета й на фона на лъскавата като стъкло река. Извика я, но тя вече дърпаше въжето, за да запали мотора. Запали на втория път и салът бавно започна да се отдалечава от пристана. Когато Бен стъпи на дървения кей, тя вече бе на двайсет метра от брега и разстоянието непрекъснато се увеличаваше. Бен стоеше напълно безпомощен на кея и гледаше как мракът поглъща любимата му.
Той псуваше със стиснати юмруци, когато сеньората застана до него.
— Защо избяга? — без заобикалки го попита тя.
— Скарахме се — отвърна Бен и прокара ръка през влажната си коса. О, Боже, как можа да излезе такъв глупак! Много добре знаеше, че Джилиън е опака и своенравна. Тя не можеше да се примири толкова лесно с поражението. Бен би трябвало да очаква подобна глупост от нейна страна.
— Сигурно не е било случайно спречкване.
— Да, доста сериозно беше — измърмори Бен.
— Какво ще направите, ако я настигнете? — подозрително попита възрастната дама.
През ума му мина мисълта за отмъщение, но Бен я отхвърли.
— Ще я целуна — рече той най-накрая. — Ще я любя. — Коленете му трепереха и той тежко се отпусна на земята. — Влюбен съм в нея — тихо рече и се вторачи в черната река.
— А! — разсмя се сеньората. — Не сте толкова глупав. След по-малко от час ще се съмне. Тогава ще можете да тръгнете подире й.
— Вие нямате лодка, сеньора.
— Защо ще си губите времето с лодка? — възкликна тя. — Много по-бързо ще я настигнете с моя самолет! Аз ще ви закарам.
Бен рязко се изправи. Надеждата лумна като пожар в гърдите му.
— Аз имам свидетелство за правоуправление, сеньора.
— Значи можете да тръгнете и сам, но ако не ми върнете самолета, ще ви открия, дори и да се скриете вдън земя и ще ви накажа. Вече трябва да се подготвяте. Колко гориво има на сала?
— Ще й стигне до следващото селище, но там ще трябва да зареди.
— Значи ще я чакате там.