— Но парите…
— Да, камъкът щеше да ми донесе много пари, но аз не съм бедняк. Трябва да имам към четвърт милион в банката.
— Долара? — слисано го попита тя.
— Разбира се. Имах страхотни планове за диаманта, но ще продължа да работя като водач. И без друго ще ми е скучно.
Тя го прегърна през врата. Сълзите бяха напуснали очите й и той се успокои.
— Този път изобщо няма да мога да си почина — каза той. — Тия твоите хора за колко време ще се подготвят?
— За седмица, може и по-малко.
— Пътува ли ти се пак?
— Защо не?
— Но този път ще си вземем двойна палатка.
— Това звучи добре.
Той погледна към часовника си.
— Имаме и друга работа. О, по дяволите, не исках да ти смачкам костюма.
— Каква работа? — изстена тя. — Бен, не мога да понеса още една изненада.
— Ще се женим — небрежно заяви той, изправи се и я дръпна нагоре. — Е, може би не точно днес. Не съм го правил преди, така че не знам колко време отнема. Но поне да завъртим колелото.
Тя замръзна на мястото си.
— Ще се женим ли?
— Да-а-а. И аз съм точно толкова изненадан, колкото и ти — рече Бен и я прегърна. — Тъкмо щях да ти направя предложение, и ти намери диаманта, Знаех си, че няма да се съгласиш, докато този проклет камък бе помежду ни и затова се отървах от него. — Сетне по лицето му бавно полази тревога. — Нали ще се омъжиш за мен? Аз не съм направен от най-добрия материал за съпрузи, но иначе пък съм си веселяк.
— И то какъв — тихо отбеляза тя. Коленете й се подкосиха, прималя й и тя опря глава на гърдите му.
— Та какъв е отговорът?
— Да.
Тя усети как гърдите му щяха да се пръснат, докато си поемаше дъх с облекчение и тихо каза:
— Обичам те, нали знаеш?
— Да, знам. — Той я погали по гърба и целуна шията й. — И аз те обичам. Сигурно дяволски много те обичам, щом се отказах от такъв диамант заради теб. Спомни си го, когато друг път решиш да бягаш от мене.
Телефонът иззвъня. Джилиън седеше по турски на леглото с куп вестници в скута. Проснат до нея, Бен гледаше футболен мач по телевизията. Бразилският коментатор крещеше възбудено. Тя се наведе да вдигне слушалката.
— Джилиън Шърууд… Луис. — Все още не можеше да свикне с новото си име, защото беше омъжена само от един ден. Отначало си мислеше да не приема фамилията на Бен, сетне реши да я добави към своята с тире. На него му беше все едно. Той притежаваше онова, което желаеше — нейно право бе да се нарича, както си иска. Джилиън Шърууд Луис бе получила и прекрасен сватбен пръстен.
Тя слуша известно време, сетне каза:
— Опитах се да заинтересувам фондацията с провеждането на тази експедиция, но всички ми се изсмяха в лицето.
Сетне пак се заслуша.
— Вижте какво, аз не съм тук като представител на фондацията „Фрост“. Взех си отпуска и дойдох на собствени разноски.
Бразилците вкараха гол и запалянковците ликуваха.
— Един момент. Искам да се посъветвам със съпруга си.
В очите й гореше лукав огън, когато отдалечи слушалката от устните си и каза:
— Бен, обажда се директорът на археологическата фондация „Фрост“. Тъй като на хартия аз съм все още техен служител, искат да съобщя, че експедицията е била проведена под тяхна егида. В замяна ще получа голямо повишение. Какво мислиш?
Тъй като много добре знаеше какъв ще бъде отговорът му, тя почти натика слушалката в устата му. Той не видя това, защото не сваляше поглед от телевизионния екран.
— Кажи им да вървят на майната си!
Джилиън овладя смеха си и отново заговори в слушалката:
— Съпругът ми не смята, че това е добра идея. Дочуване, г-н Ечсън. Ще ви изпратя писмената си оставка… Дочуване. — Тя затвори, сияеща от задоволство и продължи да чете вестници.
Докато се подготвяха да си лягат, Бен я попита:
— Съжаляваш ли, че напусна?
— Ни най-малко. Обичам археологията и няма да я изоставя. Бразилското министерство на паметниците на културата ми предложи подходящ пост, който възнамерявам да приема. Ще идваш ли с мен на разкопки?
— Защо не? Първият път беше страхотен.
— Ще пътуваме и по реките като водачи.
— Да-а-а — измърмори той. — За да си проветряваме главите. — Бен се прозина, но го загложди един въпрос. — Значи кодът се основава върху Господната молитва, така ли?
— Ще ти покажа как става — отвърна тя и зарови лицето си в рамото му. Острата му мъжка миризма я привличаше неудържимо. Бен я притисна към себе си. — Утре сутринта. Защото е малко трудно за запомняне.
— „Отче наш“ ли? Че яз я знам от дете.
— Тази версия е малко по-различна.