— Ама вие сте женени, така ли?
— Не, тя ми е сестра — отвърна Рик. — Това е Луис, нашият водач.
Бен я изгледа с повдигнати вежди.
— Сестра ли? Че какво, по дяволите, правите тук?
Веждите на Джилиън също се повдигнаха в отговор. Сигурно Рик и Кейтс му бяха казали някои неща за експедицията. Тя разсеяно отбеляза, че Рик е прав за южняшкия акцент и каза високо:
— Аз съм археолог.
Той я дари с приятна усмивка, която всъщност излъчваше презрение.
— Вие няма да участвате.
— Защо? — хладно попита Джилиън.
В погледа му за миг проблесна изненада, сякаш не бе очаквал тя да му възрази. Сетне Луис бавно отпи от уискито си и впи студените си очи в нея.
— Дяволски е опасно — отвърна той най-накрая.
Междувременно Рик и Кейтс също се бяха настанили на масата. Рик прочисти гърлото си и Бен го изгледа с питащи очи.
— Работата не е толкова проста — нерешително каза Шърууд.
— Не виждам нищо сложно. Не водя жени в джунглата. Край на спора.
— Това явно е и краят на нашето сътрудничество — прошепна Джилиън, съхранявайки ледено спокойствие. И преди се бе сблъсквала с подобни надути копелета, така че този нямаше да успее да я изкара извън нерви.
— О? — подигравателно възкликна Луис. — И как така изведнъж?
— Тя трябва да дойде с нас — намеси се Рик и навъсено изгледа сестра си. Бяха стигнали до болното му място. — Само тя знае къде отиваме.
3.
Бен изобщо не се трогна от тия думи.
— В такъв случай да ни каже къде трябва да се ходи, да остави грубата работа на нас и да се прибере в хотела, както подобава на една порядъчна дама.
— В никакъв случай няма да ви бъда в тежест — спокойно заяви Джилиън. — И не сте вие този, който ще се разпорежда с мен. Тръгвам и точка. На вас не ви остава нищо друго, освен да решите дали искате работата или някой друг ще вземе парите.
Кейтс му бе казал същите думи, но в устата на Джилиън Шърууд те прозвучаха съвсем истински. На нея изобщо не й пукаше дали той ще се откаже или не.
Бен се наведе напред, опря лакътя си на масата, облегна глава на дланта си и впи поглед в Джилиън.
— Сладурчета, смъртно се заблуждавате, ако си мислите, че сте на прага на романтично приключение. Изобщо не си представям как ще повлека жена на дву-тримесечен преход през джунглата.
Джилиън се развесели.
— Предпазвате нежния пол, така ли?
— Точно така, скъпа. Според мен първокласните путки в света са твърде малко и дълг на всеки истински мъж е да ги пази.
Бен нарочно изрече тази грубост с тайната надежда, че тя ще се засегне дълбоко и ще му заяви, че няма да измине и пет метра с тип като него, но на Джилиън не й мигна окото. Лицето й беше спокойно и безучастно като на статуя; дори погледът й не изразяваше абсолютно нищо.
— Щом няма да участвам, експедицията няма да се състои — рече тя. — Поне що се отнася до вас. Както вече казах, на мен ми е все едно, че вие с лека ръка искате да захвърлите толкова пари на улицата. Не сте единственият водач.
Това бе истина, но той не би поверил на никого сама жена за толкова дълго време. Съмняваше се, че брат й ще може да я опази. Реши да смени тактиката:
— Скъпа, дълбоко се съмнявам, че искаш да прекараш цели два месеца в джунглата…
— Напротив, това е най-голямото ми желание. Не съм новак в археологическите експедиции, г-н Луис. Свикнала съм с мухите, комарите, змиите и мръсотията, с лошата храна и нараняванията. Мога да вървя цял ден с петдесет килограма товар на гърба. Мога да ловувам, да шия рани и да боравя с мачете.
Бен сложи ръка на сърцето си.
— Господи, на това му се вика истинска жена!
Тя го изгледа студено — изобщо нямаше да се хване на въдицата му. Луис се облегна назад и започна да я изучава с присвити очи. Преди малко й беше хвърлил само един бегъл поглед, колкото да се убеди, че не е негов тип; изтърси онази обидна забележка, колкото да се намери на приказка. Ала тази жена го интересуваше все по-силно с всяка измината минута. Хладнокръвието й го предизвикваше да направи нещо, което наистина да я изкара от равновесие — щеше му се да я придърпа към себе си и да я целува, докато не й омекнат краката.
Огледа я внимателно, но не откри в нея нищо особено, освен интелигентността в погледа й. Господ да те пази от умни жени — мислят прекалено много, вместо да се вслушват в зова на инстинкта си. Тя беше приятна на вид, но не и красавица — дребна, слаба жена с лъскава тъмно кестенява коса и правилни черти. Носеше спретната рокля с проста кройка, но не изглеждаше секси, макар и раменете й да бяха открити. Нещо още по-лошо, изглежда, че той изобщо не й въздействаше като мъж. Бен беше свикнал всички жени, дори и най-недостъпните, да си падат по него, но явно хормоните не играеха никаква роля за г-ца Шърууд. Тя беше мъртва от врата надолу, както гласи поговорката. Жалко.